Джентълменът Оптимист е школован в изказване и реторика от дългогодишна работа в американски корпораций.

Скромно Ваш е школован по същата пътека като на Оптимиста, плюс предпоставките от университетско образование в САЩ.

Ако четеш служебен доклад от Оптимиста или от мен, вероятностите са да НЕ можеш да ни различиш - освен в тематиката.

Тази мисловност, аз примерно, я пренасям в моя български. Заради което го наричам американски български. Оптимистът я пренася в неговия си български - който не знам той как нарича. От там следва, че неговият и моят български си приличат... Можеш да ни различиш по моето настояване да превеждам английски понятия на български, и с моята готовност (съчетана с непукизъм, или върл прагматизъм) да съставям нови български думи щом имам нужда от такива - което, между другото, си е абсолютно пренасяне в българския на моята английска школовка!

Ако не можеш да различиш Оптимиста от мен - припомни си че наблюдаваш силата на американската културна асимилация. Защото в културно отношение (не говорим за подправки и форма на хруски за мезе!) САЩ, средна и висша класа, са много, страшно много униформени! Еднакви! Че погледни САЩ на по-подробна карта! Калифорния и Тексас, от двата края на САЩ - и се загледай в имената: Сан Диего, Стоктон, Пасадена... Пък последвай с имената на улиците! Да се хванеш за главата от еднаквостта! Разликите само изпъкват - защото еднаквостта полага фона. Да не говорим за магазините!

Горното казано, има доста стилистични разлики между Оптимиста и мен - и ако се взреш по-внимателно, ще ги видиш.

Иначе ние сме две различни поколения, разделени от 20-тина години; той е от поколението на моите родители.