Най-стене!!!Това свърши.Едва сега имам физическата възможност да споделя с Вас за всички емоций около присъдата,но само аз си знам как се раздрусах в онези часове...
На първо време-никога не съм вярвал,че мога да бъда толкова тотално обсебен и заинтересован от нещо случващо се с Майкъл,имайки впредвид,че винаги съм бил die-hard Мадона-фен и King Of Pop винаги съм го разглеждал просто като един от най-ценните и здрави изпълнители въобще.Хора,в онази нощ аз бях един луд фанатик,който истрерясваще в пълни рейсове,а после и с нос,залепен за телевизора не по-малко от всеки един тук :)
Когато получих онзи съдбовен смс от Дамита,в който тя ми съобщи,че до половин час чакаме присъда,пътувах от центъра към софийския квартал "Дружба" в един автобус по линия #204,подозрително пълен с всевъзможни ненормалници.Бях в безумно лошо настроение.В първия момент се втрещих.Въпреки,че цяла седмица чаках това да стане,след като момента дойде имах чувството,че не бях готов за него.Не можах да се видя как изглеждам,но предполагам съм пребледнял.След което направих нещо адски нетипично за неверна и разгулна персона като мен.Молих се.Случи ми се за 4-ти или 5-ти път в живота ми.Не знам по какви линий ме осени този порив,но произнесох наум някакви странни и съмнителни молитви за Майкъл.Минути след като излезнах от този свой своеобразен транс си дадох сметка за нещо друго.Не се молих той просто да бъде оправдан.Молих се той наистина да е невинен.И ако някъде по трасето има някакъв Господ,под някаква форма,той да е видял и оценил това.Същият този Господ да е видял всичката човещина,която той по един или друг начин е раздал на този свят ебаси,абсолютно даром,с открита душа.Да е видял всички хора,които са преживели емоций с музиката му,с таланта му, с вдъхновението,което излъчва.Да е видял всички онези тъжни деца,които е успял поне веднъж да накара да се усмихнат.
Да,молих се той да е не просто оправдан,а наистина 100% невинен.Защото това,в което го обвиняват наистина не е шега работа.

***

5 минути по-късно с лека ирония усещах къде се намирам и какво правя.Неволно се ухилих сам в този рейс,заедно със собственото си творческо безумие.На метър от мен един много къркан старец,държащ пластмасова чаша с някаква ужасно вонаяща шльокавица беше забил поглед,изпълнен с разбиране в собственото си отражение в прозореца и вярващо си повтаряше: "Даааа.Живи ги драха!Малко по малко кожите им смъкваха!Живииии!".Съвсем в задната част на автобуса един два пъти по-пиян младеж се дереше колкото му глас държи: "Искам бираааааа!Бираааааа!Шофьора е един педерас!!!Мръсен педерас!!!Исмкам бираааааа!!!"
И на фона на всичкото това един кисел двайсет и няколко годишен тип с леко лошо изражение,порядъчно намръщен и сърдит на половината свят,тихо и кротко реди молитви за невинността на Майкъл Джаксън...Ах,нямаше ли кой да отклони този рейс директно към лудницата в Карлуково...

***

Минути по-късно се паникьосах.Ами ако го пратят в затвора...Сетих се как плахо питал дали ще може да гледа телевизия от там.Стана ми някак тягостно.И осъзнах колко много всъщност е започнало да ми пука за този човек.

***

Малко по-късно млатех пеш през пусто пространство между два квартала и си мислех,че не могат просто ей така да го вкарат в затвора.Не може.Не става.Идолът на милиони хора.Това би ги поболяло.Би предизвикало война.Лично аз бих опънал палатков лагер пред президентството.

***

Дълги,но динамични минути се заточиха пред телевизора в ефира на CNN.Кортежът бавно се точеше на фона на всевъзможни коментари от всякакъв,включително и доста страховит калибър.Емоцийте ми избухнаха когато видях тълпите пред съда.Признавам,на фона на привидно коравосърдечната ми натура очите ми се насълзиха.Той пристигна.Ебаси,настръхнах.Беше особена конекция.Имах чувството,че вижадх на телевизора под формата на особена ултравиолетова мъгла всичката тази енергия,обич и подкрепа,която му изпращаха всички тези насъбрали се фенове пред съда.За части от секундата се поставях и на тяхно и на негово място.Майкъл не ми хареса.Първото,което ми излезе от устата беше цветисто обяснение в садистична любов към близките роднини на всички гадни копелдаци,довели го до до това sick & tired състояние.Според мен човека беше яко наблъскан с успокоителни и въпреки това едва прикриваше тревогата си.Отново гняв и тревога се сблъскаха с мен докато го дадоха отблизо когато минаваше през детекторите.Зловеща ирония.Колко величествен и паралелно с това колко уязвим може да бъде един човек.Усетих страха му,притеснението му.видях как потрепва долната му устна.Стана ми тъжно.

***

Изредиха се още някакви безумни минути,от които не помня много.И изведнъж присъдата затече.Толкова си бях наврял муцуната в телевизора,че клетките на кинескопа ми създаваха впечатление,че се намирам в гигантски кошер,скътан някъде из двора на съда в Санта Барбара.
И се започна."Not Guilty" след "Not Guilty".Отдавна не бях усещал подобно облекчение.Успях да се погледна секунди след като чух и последното "Not Guilty".Представлявах пълен идиот,ухилен до ушите,паралелно с това плачещ,червен като домат и с една огромна изпъкнала и разделила на две челото ми вена.Вследствие на шока от гледката,която представлявах успях да се поокопитя и с треперящи ръце да се докопам до телефона си,за да звънна на старата си съзаклятница и аверка по злокобна бригада (или там конспиративна банда ли беше) Дамита и да и честитя победата...

Pain Is An Illusion.
Death Is Just The Doorway.