|
Тема |
Re: Я, разкажете... [re: damita] |
|
Автор |
Unbreakable (believe it) |
|
Публикувано | 15.06.05 00:38 |
|
|
Казах ви, че зарязах най-добрия си приятел, който от година живее в София. Сложих го на компютъра, пуснах му пасиансите и зазяпах CNN от много близо. Бях малко нервен. Ядосах се колко много ги бавят с проверките пред залата. После изпаднах в лек ужас, защото след като затвориха вратите не знаех нищо. Никаква информация, докато журналиста пред съда не извика „Съобщиха ми, че съдията е влязъл”!!!
Знам процедурите и си помислих, че Мелвил е видял някоя грешка в документите на журито и че ще отложи присъдата. Точно когато ми бяха потънали напълно гемиите започнаха на четат решението. Първото обвинение беше ясно, за второто … не знам зарадвах се, за третото подскачах наоколо. Най-добрият приятел ме гледаше и ми се чудеше на акъла. Непрекъснато мърмореше: „Как може дадават това на живо. Това ли им е централната новина. Няма ли друго интересно да се случва.” След 4 невинен, вече щраках с пръсти, плясках, ама бях нервен. Стихнаха до алкохола – „Невинен!!!” Вече исках да млъкнат, сакън да не се объркат и да кажат „виновен” за разнообразие.
Дълго в мен бушуваха ендорфините. Продължих на подскачам, удрях с юмруци стената, скачах, смеех се като обезумял. Не че не съм вярвал, че ще го оправдаят ама е друго да го изживееш и то на живо. Още веднъж трябва да благодаря на Арми. Много ти благодаря. Заради теб изживях всичко това.
- I still remain the same, I'm un-break-able
|
| |
|
|
|