Има много X-сайтове, в които се коментира съвременното наличие на рептилии.
Смята се, че техните "обиталища"-пещери са свързани с подземни тунели и покриват големи площи. Предполага се, че в България има много изходи на тези подземни пещери.

Съществуват и доста заблуждаващи сведения.
Пр.: "...Село Евренозово се намира на 34 км от Малко Търново. Името му произлиза от думата „еврен” – змей, което се свързва с множеството долмени, открити в околностите му. Хората смятали, че долмените са леговища на змейове и затова често ги наричалии змейови дупки. ..."

Да не говорим за диалектите и сходството между змей и змея, змия, змеица и подобни.
В някой райони на България със думата змей се нарича лош човек, грабител.

"...Последният тип легенди, на който ще се спрем, е този свързан със свръхестественото. Оттам идват имената на многобройните “Змейови дупки” (с.Хитревци, Габровско; с.Змейово, Старозагорско; Карандила, Сливенско, гр.Котел и др.) Доколкото ми е известно няма пещери наречени на хали, лами или самодиви и самовили.
Ето и легендата за “Еленина дупка” при с.Бяла вода, Странджанско, която е типичен пример за трайното установяване на змея в българския фолклор.

“Я съм чул, че едно време тука изляла една вихрушка и те изляли на бърчината там при Челешовата къща. И те като играли момичетата, то и момчета имало и ги закачали момчетата нали знаеш. Рипкат нагоре, надолу, нали знаеш. Та като се тегнала една мъгла изведнъж, и дигнала тая Елена. Една ветрушка такава да знаеш. Та през бърчината, през нивята, та нататък... И подир няколко деня и нашли плитките на дупката. Та затуй Еленина дупка. И сетне друго има. Те били двама, змейовете. Сега единият иска да я вземе и другият иска да я вземе, за жена. И са сбили един ден вонка. Едново чука, другово чука. Едново чука, другово чука. И едного взел да бяга вече, та отишъл в лъките в гората; легнал на припекът на слънцето. Карагеорги по това време ходил там. Те животните му лежали на Аратарник там. И гледа един смок утегнат там в лъчката, в най-долната лъчка, малката. Тя е обраснала вече. Гледа един смок като се утегнал, лежи. И той изведнъж ляга, той воловар. Ама смокът рекъл: “Стой! Иди вонка! Ще станеш да ме туриш, да ме занесеш на мандрата, на пекот. Да ме храниш четиресет деня мляко. Та че като сторя четиридесет деня, ще дойдеш със мене да идеме на дупката. Да се бориме с другарят. Я викам, че ще го набия сега, че като вземем да се бием, ти ще влязеш вътре. Колкото пари искаш, вземи си. Пари има, дупката е пълна.” Вземи си пари, кай, и излези нагоре. И той го взел, взел го да го носи. Да го води на мандрата. Че там взел да го храни тогава. Сторили се четиридесет дена и рекъл: “А, ще дойдеш ти с мене сега! Ние ще вземем да се борим там, а ти ще влезеш в дупката. На парите. Вземи парите и бягай!” И така Карагеорги бягал като взел няколко пари. А пък двамата змейове като се били и победил този, дето го хранили. Взел той булката, а оня (другият змей) го изгонили и той се вече не върнал. А Карагеорги видял, че се бият и влял в дупката. Взеле каквото взел чилякът и бягал нагоре и не се върнал вече. Не е можал той да види Елена. А тя останала със змея дето Карагеорги го хранил.”(42)

По подобен начин произлиза и името на пещерата “Драганчовица” при с.Карлуково (там откраднатата от змея мома е Драгана, но тя се вкаменява заедно с детето си до входа на пещерата), а легендата с различни изменения, но приблизително общ мотив се разправя за още много пещери, като е широко застъпена и в песенния фолклор."