но от друга страна, научно описание на богове от позицията, че съществуват, би било теология

и доколкото тя е описание на една общовалидна истина и размишления и анализи върху една обща доктрина, това никак не се връзва с езичеството, което нито претендира за общовалидност, нито се изразява под формата на доктрина, и се интересува много повече от действия, отколкото от размишления и анализи

обаче не забравяй нещо! човек в днешно време хванал ли се е да работи сериозно в нископлатената и безперспективна област на хуманитаристиката, то не ще да е току-така...
за мен такъв човек не е атеист - все нещичко си има там...
защото мотивацията за това да посветиш живота си на изучаване на някакви стари вярвания, да речем - това не е прагматична и рационална мотивация
по-скоро е чувство - силна емоционална обвързаност с предмета ти на изследване
тези чувства имат много общо с вярата
но в същото време не изискват вяра
така ученият може да остане (сравнително) обективен
докато нео-езичникът например губи всякаква обективност и заприличва на християнски теолог, опитвайки се да прави наука от нещо, което е предмет на вяра

та, не са атеисти учените... където има ентусиазъм и толкова чувства, не може да няма някакъв вид вяра
ти знаеш ли около мене колко са с чукове на Тор? то чак клише стана, та аз спрях да нося моя :)

From now on, I want you all to call me "Loretta"!