Ако наистина след като завършиш вишето си образование станеш военен значи си си губил времето в Университета(или там където учиш).
Много ще ми се ще да си поговорим като послужиш после.Аз лично постъпих по друг начин - 11 години служба, мисии в Афганистан , Ирак ,Еритрея и Босна.Убедих се че на никой в загубената ни армия не му пука за опита натрупан по време на тези мисии.Убедих се че на всичко което учат тук войската е неприложимо и даже опасно на война- пример:....Ирак строява се една рота от батальона за да си прочете глупостите ротния командир и в тоз момент тичат американци и питат какво става??Ами строй речено по нашенски.А вие с всичкия ли сте си-питат американците-нали ще истрелят две мини и ротата както е на куп ще бъде извадена от строя.
Или задължителното отдаване на чест-тъкмо да насочим по-лесно вражеските снайпери към целат.......и прочие едни такива хубавини родени вглавите на нашите празноглави военни.
Завиждам ти за романтичната представа която имаш за армията и съм виждал как рухват такива романтици при сблъсъка с грозната реалност зад порутените стени на нашите казарми.
Най-достойната кариера за един мъж е военната???-интересно...........може и да е така, но за мен най-добрата реализация за един мъж е когато хване живота си в свои ръце и не слугува на някого за мизерна заплата.
Буров е казал-Никой, който е работил за заплата не е станал велик.....
Аз бих го перефразирал- никой който работи за заплата не може да се почувства истински свободен.
Така че истинския мъж преди всичко трябва да се научи да вади пари и да ходи на собствените си крака а не на тези на дядо и татко.
Радвам се че се махнах от армията!!Влязох с романтична представа за нея и за мисията на военния с вяра в другарството и мъжките отношения , но за съжаление всичко това се разби на пух и прах.Както обикновенно става с романтичните представи.
Ходих на мисии за да мога да да кажа един ден че съм бил военен и съм бил в зони на бойни действия.После разбрах че не това е истинското в живота , учих и завършвам........сега ще се реализирам в цивилния живот.
Не съжалявам за нищо.....освен за несподелените истини за нашата прогнила до основи военщина.Ако имах син никога нямаше да му дам да прекара дори и 10 минути зад стената на някоя казарма.Лично аз ще го изритам в чужбина но няма да оставя на банда малоумници да си избиват комплексите на него.
Успех в начинанието ти пожелавам и ми се обадио пак след 10 години, може пък и за теб нещата да са били по-добри.
Аз нямах този късмет.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите