Доската го съкратили от армията!!! Новината така ме шокира, че ето два месеца вече не съм на себеси...
Капитан Теодосий Тодоров, легедарният предводител на свързочниците в Горнобанската танкова бригада, една от най-колоритните фигури в българската войска, бе изтеглен в запаса.
Безкрайни са перипетиите в житието на този безстрашен български воин, безкрайни са и неговите подвизи.
Та кое кръчмарско душевадническо сърце не би подскочило в тих ужас при вида на Бат'Тео, стрелящ с личното си оръжие по мухите на тавана и крещящ заповеди от сорта: "Мъжете - лицеви опори, жените - клякания в 4 такта...".
Опасно е да се дразни Бат'Тео, щото Бат'Тео е въоръжен...ама и мухите са много. С последният изстрелян патрон започва бой, чието единствено достойно място е сред най-забележителните сражения на нашата епоха. Теодосий е сам срещу озверялата пияна тълпа, но това никак не му пречи да понесе с достойнство нанесеният му побой, който би умъртвил и катър, нежели преждевременно съсухреното(от алкохола) и прегърбено(от службата) тяло на нашият герой.
Много пъти Бат'Тео е бил на косъм от смъртта...Перничани го вързват и оставят на ЖП-линията, но случайно преминаващ овчар го освобождава 4 мин преди да бъде премазан от бързият влак за Петрич и Кулата. Както се казва - и случайността не помага на всеки, само на смелите.
Бат'Тео, освен всички качества, които притежава, е и един много фин и изискан човек. "Вие, Бай Хуй, защо не сте си закопчали теленото копче?", "Вие, Хуй Байнов, защо минавате през кашишкият плац? Я си дайте колана...". Това е хобито на Бат'Тео - колекционира колани. Бат'Тео е аристократ по дух, а истинският аристократ не се свени да се събира с простолюдието. Доската ги разбира тия работи, затова държи да се храни с войниците. Когато се храни спазва поведението на безупречен английски джентълмен - сополите се бършат от дясната страна на покривката, а храчките се трупат винаги от ляво. Запомнете - винаги от ляво...Бат"Доси ги разбира тез' неща.
Отношението на кап. Тодоров към служебните му задължения е безукорно. Лолялен към службата, той си позволява да отсъства от помещението на ротата най-много едно ракиено шише време. Изключения от правилото са рожденните дни на майка му, жена му и дъщеря му. Но трае ли майчински загриженото му сърце? Та неговото истинско семейство са трите "свръзки" и двамата "шофери", на които е групенфюрер. Бат'Тео се чувства длъжен да сподели своят празник. Вярно, окъсялото до лактите кожено яке отпреди 150 години, ризата с неизвестен цвят и разпадащите се дънки, единственото цивилно облекло, което притежава, не са по вкуса на Бат'Тео, но няма как - единствената му военна униформа виси на простора вкъщи. Бат'Тео черпи винаги с цаца в консервени кутии. Бат'Тео държи да е различен, не че му се свиди ракията...
Е-ех, друга работа е, когато Теодосий е в любимите си одежди. Несигурната пиянска походка се сменя от уверената каубойска крачка, на която и Джон Уейн би завидял. Празният пистолетен кобур е запълнен с пакетче слънчогледови семки(Бат'Тео има пистолет, ама го е дал на Комбата да му го пази, щото комбата е от Грийнпийс и мрази да се убиват невинни божи твари, па макар и мухи), погледът е вперен в слънцето(ах, тази проклета хронична кихавица), а показалецът поддържа сополите в готовност.
Олюляващият се силует на този доблестен воин вече няма да краси вечерните проверки.
Не, не, не!!!! Не мога да повярвам. Даже не мога да заговоря за него в минало време!!!! Защо се отнасят така жестоко с хората, посветили половината от живота си в служба на нашата Родина???!!!! Срамота!!!
|