Виж мила, позволявам си това обръщение, защото прочетох отношението на останалите отговорили на постинга ти. Явни никой не е взел въпроса ти много на сериозно - е написали са ти доста истини, но в такава форма, че едва ли би ги приела за такива. В системата съм от 7 години - 5 ВВВУ, после 2 на работа. Жена съм, офицер, от 7 месеца майка и след майчинството безработна - защото нашата армия умира да уволнява военните си специалисти, за да взима други от *цивилизацията* - на които обаче не им харесва много - не се става за 1 ден военен. Ако няма да си под пагон - не си струва - заплатите на цивилните са ниски. За кадрови войник - друго не виждам - какво би могла да си - ти трябват много сериозни връзки - имаше подмятане за нещо креватно - имам колежки, които така успяха да не са зад борда като мен, но определено трудно ще се ориентираш на кого да пуснеш. По въпроса за сигурността на работата - това е най-голямата илюзия - всяка пролет от последните 3 години има съкращения и никой, ама НИКОЙ не е застрахован. Вътре също не е розова - определено ти трябват няколко дози арогантност, непукизъм, хапче против сълзи *много вредят*особено на жените с пагони, и естествено да се примириш, че в униформа ще си далеч от представите си за елегантност - с камуфлаж ще си като чувалче с картофи дори и да имаш перфектна фигура. Ако има свястна тоалетна в поделението ще е чудо, а ако вратата и се затваря....
Не искам да те отказвам.Аз исках да стана военен - станах. Не заради безработица - обичам да сбъдвам мечтите си колкото и да са ненормални понякога. Уви сега на работа ме пази само майчинството, но и надеждата, че до 2007 пролетта нещо ще се промени - не съм прежалила професията и униформата си и ще се боря за работата си - когато му дойде времето. Всяка професия е свързана с определено количество дивотии - въпросът е доколко ще ги приемаме и доколко ще ни вредят... Успех все пак!!!!

Няма начин да няма начин!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите