И с мен беше странно изживяване. Там разбрах какво е да си свободен по дух (щото иначе не можеш там), разбираш кой е лайно и кой не е, разбираш че си адски сам и срещаш приятели за цял живот. Разбираш колко е ценен човекът, който може да мисли. И се научаваш да не те е страх. Като се уволних, станах студент- и не ме беше стах от нищо- нито изпити, нито контролни, никой преподавател не можеше да ме уплаши поне малко. В общежитието направих сапунка след като се нанесох. Не можеше да ме уплаши никой. И до днес е така. Затова се оправям някак си. Е, от кво да ме е страх, имам безброй караули, 25 дена арест, два пъти щях да си отида (един рикошет и един галфон празнеше автомата с пълнителя барабар). Научих се, че повечето хора са като овце и изобщо не мислят. Не че ги мразя, не, това адски ми помага.
И много други неща...
И си имаше определеното очарование казармата. Никога не съм гледал толкова дърветата и хълмовете около мен, и оттогава съм върл турист. И съм зъл за злите и добър за добрите.
Е, на, и поет станах в казармата.