Благодаря за вниманието, досега не бях получавал толкова дълъг отговор. Добре, ще се опитам да отговоря по същия начин. Авиацията е нужна и в мирно, и във военно време за опазване на въздушния суверенитет. Тя е изключително приложима в очертаващите се т. нар. конфликти с ниска интензивност, регулиране на кризи и др. Тя е многократно приложима и много по-гъвкава от ракетите. От всичко това не си мисли, че я боготворя чак или пък че подценявам ракетите. Р-400 си е много добра като изделие. обаче и БМВ е добро като изделие, но нещо не мога да си го позволя. Ще ми кажеш, че авиацията е много по-скъпа като поддръжка. Вярно е, но и вероятността да я използваме е многократно по-голяма. Всеки въздушен обект, който навлезе над наша територия, било от Румъния, било от Македония без спазване на съответните процедури, се смята опасен и по него се задейства авиацията + ЗРК. Това всеки божи ден. Знам, че това е на хартия, но поне така се предвижда. Тази задача я е имало, има я сега и ще я има винаги.
Ракетие, от друга страна, са приложими само в голямомащабен конфликт. Руснаците се опитаха да използват балистични ракети в Чечня и нищо не направиха, само уцелиха пазара в Грозни и избиха невинни хора. За р-400 имаме 8 ПУ, може би 16 ракети. За Р-300 не знам със сигурност, но едва ли са кой знае колко. ако това е цената, която трябва да се изтъргува във външните отношения, притеснява ме само колко ще си постигнем целите. При всички положения военната сила не е самоцел. Използваш я, заплашваш с нея или я търгуваш. Може да е дошъл моментът за последното. Просто трябва да преценим хладнокръвно, ако щеш и цинично, и да не се държим за нищо като слепец за тоягата си. Смяташ ли, че ракетите, които имаме, без специална бойна глава, са способни на особени вреди? Не знам нито да имаме, нито да разработваме касетни или обемно-детониращи заряди, явно няма и да ги получим. Не отричам психологическия ефект, но такъв терор не би спрял решително настроен противник какъвто, сещаш се, може да бъде само един.
Недолюбваната от теб авиация е в някои отношения по-силна, в други по-слаба, но просто е ежедневна необходимост.
Що се отнася до ирано-иракската война, за патроните не знам, за източниците ти също, но балистични ракети и отровни газове използваха на поразия. И ракетите им точно не успяха да постигнат нищо. Прочети "Гръмотевици в пустинята" на Джеймс Блекуел. Смятам я за най-доброто изследване на Войната в Залива, което е излизало у нас. Той дава много висока оценка на действията през Ирано-иракската война и описва по-важните операции. не знам защо се е наложило у нас това тъпо подценяване на този толкова важен конфликт, от който цял свят си извлече поуки.