Аз- пак повтарям, без да съм юрист- се сещам, че има нещо като принцип в правото: на всяко основно човешко право съответства и някакво задължение.

Конституцията въвежда и гарантира именно това-системата от права и задължения на всеки един. А конкретното изпълване със съдържание на дадено право, респ. задължение става чрез законите и под законовите актове.

Ето, всеки има правото на свободно придвижване (цитирам по спомени), конституционно гарантирано. Това значи ли, че собственика на парцел земя или имот не може да ми откаже да премина през него? Конфликт на правото на неприкосновена частна собственост и право на придвижване, кое от двете е „по-голямо” право? Няма такова!

Всеки има право на здравно обслужване- е, (хипотетично) ами тогава защо най-реномираната сърдечна клиника ми отказва лечение ако не си платя нормативно установените такси?

А какво да кажем за затворниците- те горките са лишени от една камара основни права, що няма някой да ги светне, да изчетат закона за дискриминацията и да съдят държавата или който там решат?

Правото на собствена свобода и сигурност е една абстракция, сама по себе си. За да стане това нещо реалност, да бъде подплатено със съдържание има определени неща, които държавата и отделния индивид трябва да направи, за да осъществи както собственото си право на това, така и всеки друг да може да се възползва от същите права. И това става чрез еквивалентните задължения- отново- на индивида, и като съвкупност от индивиди, или общество.

В тази връзка- за да има смисъл понятието сигурност, и произтичащите от него права за всеки един, то индивидите от мъжки пол имат определено задължение по отбиване на военната служба (естествено, не се изчерпва само с него, но това задължение е един от елементите!).

Несъмнено знаеш какво означава т.нар. „Обществен договор”, още от времето на Френската революция. Той стои в основата на всяка демокрация, и най общо означава да правиш каквото смяташ, че е най-добре за теб, но без да пречиш на другите да правят същото! Да си отстояваш правата, но и да си изпълняваш задълженията, простичко и ясно!

Правото ти (а и на всеки един) на лична свобода стига точно до там, до където не опира до моето право на такава свобода, или до правото на свобода на друг индивид. Ако ти защитавайки това си право накърняваш моето такова, или нарушиш „обществения договор”, тогава по каква логика ти ще си правия, по каква логика твоето право е „по-голямо” или по-силно от моето?

Този закон за дискриминацията защитава човека и неговите права, но (без да съм го чел задълбочено) никъде не отменя изпълнението на „основните задължения”, така ли е? Така че, има цена която човек ще не ще плаща за националната сигурност.
И да се твърди, че преди появата на закона за дискриминацията е можело да бъдеш преследван заради отказа да изпълниш законово задължение, а сега, след влизането му в сила, това не е така, е меко казано абсурд, още повече ако го каже юрист (какъвто твърдиш че си).

Подкрепям те напълно в казаното, че този закон (за дискриминацията) дава възможност на човек по-ефективно да си отстоява и защитава правата. Но НЕ ПО СОБСТВЕНО ОСМОТРЕНИЕ. А чрез обективен съдебен процес. И в още нещо си прав- да, законите са добри, но наистина, ако знаеш как да ги употребиш.

Искам да добавя, че разбирам негативизма и отвращението към сегашния установен модел и задължителен характер на казармата. Да, тъпо е, гадно е! Но това са правила, установени по законов ред, и е наше задължение да ги спазваме, ако искаме да се позоваваме на правата си, когато стане нужда. А ако сметнем, че някой или нещо ни накърнява кое да е право, същия този механизъм дава възможност да се защитим.

Исторически е доказано, че няма ценност, с която да не може да се злоупотреби, и да не се е злоупотребявало. Нещо такова се наблюдава и след появата на този закон. Едни ще имат наистина ползата от него, защото ще им позволи да се защитят или чрез него да възтържествува правдата (леле, как звучи), а някои ще се възползват (в негативен смисъл) и ще го използват не само за собствена изгода, но и в ущърб на други или обществото. Вече има и прецеденти (опа, съдебна практика), сигурно сте гледали новините тези дни...

И за финал, не знам на какво се радваш в края на твоя постинг....Човечеството воюва организирано (чрез армии и най-общо организирани, структурирани формирования) от векове преди Христа, и като гледам на какви събития сме съвременници, едва ли скоро „военен” ще е само дума от тълковния речник.

Искаше ми се да добавя още доста неща, но стана доста късно, а и по същество аз не искам да споря с никого от вас. Вие си изложихте вашето виждане и мнение, аз- моето.

Освен да пожелая здраве и късмет на всички!

Аре със здраве