Не съм добре запознат със ситуацията в СВ. Всичките ми познания са от вестник "Българска армия" - напоследък в почти всеки брой има писано за някое бивше съединение или част "преобразувана" (разбирай ликвидирана) в незнам какво си командване.

Що се отнася до 1 АК - ситуацията е много по-лоша отколкото си мислиш.
По данни пак от същия вестник (не се сещам точно кой брой от миналата седмица):
Бившата 3-а мсд Благоевград преди две-три години бе реорганизирана в 3-а механизирана бригада. От септември 2001 г. обаче бригадата е реорганизарана наново - в 3-то бригадно резервно командване. Можеш да се сетиш какво означава това.
Гарнизоните в Петрич, Сандански, Кресна, Симитли и Разлог са закрити. Остава само един отделен механизиран батальон (номер - ?) в Банско, който е на пряко подчинение на щаба на 1 АК.
И какво излиза?
Ами в полосата на една мотострелкова дивизия остава един-единствен механизиран батальон. Това колкократно съкращение е може да се сети всеки, който поне малко е запознат с военното дело.
От друга страна колко пъти се съкращава БА? Да речем от около 100-120 хиляди на 45 хиляди. Да речем два и половина пъти. А защо тогава активните сили се съкращават да речем 8 пъти? Ами много просто - защото тези 45 хиляди не са нищо повече от кадрови войници (дръжте се) обущари, финансисти, перачки (ДА! Съвсем сериозно има такива длъжности). Напоследък е много модерно да се говори за жените в армията. Всеки, който е вътре в системата може да каже (с болка в сърцето - болка за разрухата в БА) какво представляват тези жени и какви функции изпълняват. Това е - 45 хиляди обущари и перачки.
И защо се учудваме, че за такива ни искат в Афганистан?