Здравей Докторе!
Пиша ти с голяма буква ника, защото темата е изключително важна в настощия момент, когато на "улицата" ще излязат хиляди военни, като резултат от военната реформа.
След 15 години в армията, бих казал следното:
И десет сина да имам, нито един няма да пратя в днешната казарма! Това на нищо не прилича, тоталното безпаричие смазва всички, висшите военни се държат като ученички - язък им за пагоните! Виждате какво става по света - атентати, локални конфликти в Сърбия, Афганистан и т.н. И какво имаме ние - даже онези СС23 сме готови да унищожим срещу съмнителни "облаги".
За работата - аз лично работя след спечелен конкурс за мястото от 9 кандидати. Нямам оплаквания, че някой ме е притеснявал или че има отношение, заради военното ми минало. Може би причината е, че никога не съм го навирал на хората в очите. Повечето от колежките се впечатляват от това, че съм бивш военен, но това няма абсолютно никакво значение за резултатите от труда ми.
По времето на службата ми съм се старал да направя от моите войници професионалисти и добри хора, а съвсем накрая войници. Причината е, че може никога да няма война, но винаги ще им бъде от полза това, че са станали добри хора.
Смятам казармата за място, където човек,ако иска,може да научи много полезни неща и то без пари. Пример: колко ще му струва на човек да стане професионален шофьор в днешно време? Или добър механик, електротехник и др. Аз лично работих 15 години там професия, за която нямах нужното образование и само това беше достатъчно да си стоя там. След като завърших нужното образование, просто се махнах. Сега работя това, което съм учил и съм много доволен, че казармата ми е дала огромен опит.
Винаги съм се съобразявал с индивида у всеки човек, независимо от служебното му положение. Когато съм притискал някой да направи нещо, винаги съм се стремял да го убедя в необходимостта от това, да не остане в душата му и най-малкото съмнение в правотата ми.
Според мен, личната неприкосновеност и защитата на душевния мир на хората около мен е върховно право и то няма право да бъде нарушавано от никого, независимо в името на какво. Насилието много лесно ражда ответно насилие - това е причината за извращенията в казармата и колкото по-бързо го проумеят управляващите, толкова по-малко млади хора ще бъдат осакатени физически и духовно за цял живот.
Изхода е в професионалната армия - малко по-скъпа е в началото, но после излиза много по-евтино. У нас трудно ще стане, защото доста висши военни ще останат без топлите си местенца и добри заплати.
Накрая един съвет - нека да гледаме личностните и професионалните качества на кандидатите за работа, а не да ги дискриминираме по какъвто и да било друг повод (раса, пол, бивши военни и др.)
Айде, чао и пишете! Движението напред го правят неравнодушните!

Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!