В първия миг след като прочетох писмото изпратено от младите момчета си казах - браво, така им се пада на гадните фурашки. Това означава, че в обществото има натрупана отрицателна енергия към военните. След това се замислих, поставих се на мястото на тях, на Вас. И като човек стигнах до извода, че без да Ви познават е слабо да Ви квалифицират и да Ви демонстрират миша сила. Слабашка постъпка.
Отрицателното у обществото първо се дължи на липсата на избор по въпроса за военната служба, което е принципен въпрос и при нормални други обстоятелства се приема от заставения.
Второ това се дължи на ОТНОШЕНИЯТА в казармата. Не на УСЛОВИЯТА, защото условията, когато е очевидно, че няма средства и т.н., пречат само на мрънкачите. Докато отношенията са важни за всяка личност. В Българската казарма отношенията, за съжаление, не са професионални. Не казвам, че липсват професионалисти, а че цялата система е куца. И така липсата на обща професионална система се комбинира с НЕЖЕЛАНИЕТО и НЕМОТИВИРАНОСТТА у младите български мъже да служат на родината си. Да мъже, макар за някои военни те да са лигльовци, дришльовци, женчовци, слабаци или рая за избиване на проблеми и комплекси. Тези мъже преди или/и след казармата отглеждат семейство, трудят се и оттам идват хора и пари за военните, които пък в отплата/замяна пазят, бдят, защитават. В БГ обществото военните са смятани за мързевливи, тъпи и деспотични търтеи. Съжелявам! Липсата на мотивация се основава на това, че държавата в съзнанието на Българина е и е била противник. Тя не дава (достатъчно или изобщо), а изисква. И това изискване на всичкото отгоре е унизително (като фактология) за личността. Не е проблемът в това да се изпълняват заповеди, да се тича, да се копае. Проблемът е в липсата на логично обяснение на потребноста от миене на кенефи, скубане на тревички и някой други вече унизителни задачи, които няма да конкретизирам, защото всички имат някакво знание по въпроса.
Постъпката на фирмата отказала работа по подобен претекст е тъпа и пуберитетска! Защото след емоцията е нормално да следва разум. Преценка, логика. В случая разум не е последвал. Това принизява въпросните млади момчета до най-лошите им представи за тъп и неадекватен военен.
Тони, подразних се от реакцията Ви, за правописа и елитните части. Емоционално ще запитам: Кои са тези елитни части и по-важното, какво им е елитното? И моля Ви, недейте така, защото 90% от офицерите, с които съм се срещал и ОБЩУВАЛ са имали обща култура на жител на малко селце. Каква е причината за това няма да се опитвам да откривам тук. Това не са обиди или заяждане. Не използвам подобни техники, защото те са фишеци, които те правят слаб в последствие.
Не претендирам да пиша грамотно на Български, но ми стига, че успявам да предам мислите и чувствата си. Както и не го изисквам от околните. Но при официални писма, като въпросното писмо до Вас приемам, че е можело да няма грешки. Но не са фатални или показателни.
Вътре в себе си, аз уважавам военните и военния (забележете, нямам предвид войника). И няма как да е иначе, защото с векове в съзнанието на човека е влизало усещането, че военния е силен и е на негова страна, които два фактора го превръщат в силен и положителен образ. Да, но днес и тук НЕ Е ТАКА. Военният няма този ранг в общественото съзнание.
Налага ми се да бързам и затова спирам тук, както и съм наясно, че не съм се изразил максимално прецизно и обяснително. Ще се радвам, ако се получи ползотворна тема.
Весели празници!
|