Изключения има за всеки и всичко.
Казваш, че не харесваш шляещите се момчетии, които не са служили, но нима няма и отслужили безделници?
Казармата е в прекалено късен период, за да говорим за каквото и да е възпитание. Желязото се кове докато е младо. Ако родителите са кофти, такова е и детето им. Разбира се тук също има изключения. Винаги ми е било смешно като някой каже "Родителите му интелигентни хора, лекари, а виж го тоя, синът им, каква е хаймана". Интелектът и професионалният статус не са задължително условие, че притежателят им е и добър родител. Понякога от гонене на кариера възпитанието на децата остава на заден план. И обратното - кофти родители имат свестни деца, които не живеят от кражби и далавери, а се борят с упорит труд срещу хорските предразсъдъци. С всичко това целя да покажа, че не казармата играе решаващата роля във формирането на младия мъж. Много по-влияещи са социалната среда, особено свършеното от родителите до пубертета. След пубертета контрол няма или поне не дава трайни и перфектни резултати.
Един случай, с които не целя да докажа нищо, но е по темата, затова ще го споделя. Най-добрият ми приятел беше ученолюбиво момче, трудолюбиво и отговорно. До казармата. Излезе без помен от ранните амбиции за университет, кумува на свой авер от ротата, след което самият той надена халката. Убедиха го. Пусна шкембе, измързеливи се, в казармата го научиха да пие. Жена му, свестно момиче, го заряза на втория месец. Сега е сам, разхайтен и ежедневно рекетира старите си за пари за пиене.
Познавам и поумнели след казармата. Един, които беше "неспасяем" според учителите, се запали по самолетите в казармата. Почна да учи здраво и сега май бил пилот.
Такива ми ти работи. Казармата може да поошлайфа камъка тук-там, но да префасонира из основи характера, изграден от родителите и средата, не може.
|