Това състояние -да се събуди съзнанието, а тялото да не ти се подчинява, да не можеш да помръднеш, да не да поемеш въздух- паническо е. Случвало ми се от малка, понякога го предусещах, че ще започне и не можех да го предотвратя. Колкото повече се борех с ужаса от безпомощността си, толкова повече не можех да се измъкна. Докато открих противоотровата за мен. Когато го усещах, че настъпва, или се случеше изведнъж, Го "предизвиквах" да стигне до край, липсата на съпротива Го обезсмисляше и ме освобождаваше от задушаващото менгеме. Преодоляването на страха ме спаси от тези състояния...не, че е рецепта...