Имам подобно на първото ти преживяване. Преди много години имах един спонтанен аборт, който беше в края на първия месец на бременността. Детето беше желано. Кото разбрах, че съм бременна с него, почувствах някаква дълбока обич и безкрайно щастие, Когато го загубих, изпитах силна скръб. Въпреки, че то все оща не приличаше на човек. Седем години след това започнаха сънищата. За ърви път го сънувах като момченце,с кестенява подстригана косица. Каза ми, че е първото ми дете, че е добре и ного ме обича. Помислих си, колко много ми е липсвало това първо човече, за да го сънувам... След това, поне веднаж годишно той ме навестяваше насън... Никога не съм видяла лицето му. От момченце се превърна в младеж. Не много висок. троен. Кестеняв. Лицето му и до днес не съм видяла. Идва. стоим заедно някъде, обикновено сред природата, От него към мен стуи такава обич, която не съм получавала преди това от никой друг... Посещенията му са редки. Гледам на тях като на най-висш дар. Не знам дали не е някаква красива июзия. Но и да е, тя е добре дошла в живота ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите