да, прав си, че мюстес и мистик не са едно и също. тая филология те кара понякога да бъркаш понятията само защото са етимологично сходни

ти казваш: mistikqt se opitwa da se doblizhi do boga w mediuma na subektiwnostta si, dokato ne-mistikqt e naso4en kqm sweta izwqn sebe si. това като нещо хубаво ли го казваш или като упрек? защото за мен не би могло да бъде упрек. освен това доближаването до субстанцията, която в религията се нарича Бог, или Абсолют, или Празнота (Шунята), не може да стане единствено въз основа на рационално наблюдение на външния свят. това може да те доведе до разбиране на факта, че съществува такова нещо и може би до известно разбирае на неговата природа и характеристики, но да познаваш не означава просто и само да разбереш. аз мога да започна да те разбирам достатъчно добре чрез това, което ти ми говориш, но това още не означава, че съм те опознал напълно. моето аболютно познание за теб би могло да стане само ако по някакъв начин аз стана теб, "съпреживея" те, почувствам те вътрешно и субективно, в медиума на собствения си вътрешен свят. точно такова е и познанието за Бога и тук мистиката е може би по-напред от метафизиката

за грандоманията: ами всеки, който си мисли, че светът и нещата в него съществуват с едничката цел да му служат, а не примерно да се възхищава от тях или просто да ги съзерцава, е малко нещо грандоман. според мен мирогледът на позитивната наука е точно такъв - грубо утилитарен и лишен от всякакво чувство поне на уважение към обекта на изследване.

за дяснатта консервативна мисъл - бррр, отивам да се срамувам в ъгъла! точно такъв тип мислене е нещо, което просто ненавиждам, а излиза, че без да го съзнавам приличам на тях

gnothi sauton