|
Колко пъти да Ви повтарям, че докато хората се делят на село и град, бели и черни, ниски и високи : до никъде няма да се докараме а? - каза jolee.
ако цветнокож младеж и аз кандидатстваме за едно и също работно място и наемат мен, а не него, въпреки че е по-компетентен, само защото е чернокож (“чернокожите са маймуни – друго ниво на еволюция” – твърди познат, който наскоро се върна от бразилия), това е дискриминация. и наистина няма да го докараме до никъде.
ако цветнокож младеж и аз кандидатстваме за едно и също работно място и наемат него, а не мен, въпреки че съм по-компетентна, само защото има квота за малцинства (политиките за недопускане на дискриминативни практики ги има навсякъде), пак няма да го докараме до никъде. паническият страх от недопускане на дискриминация дава уродливи резултати обикновено.
ако, обаче, трябва да отворя онзи високия прозорец, ще извикам ясен. защото ясен е висок малко над два метра, а аз съм само един и седемдесет и пет. обективен факт е, че ясен е по-висок от мен. отричането му е липса на здрав разум, а пренебрегването му с влачене на столове и стълби в посока прозореца е безмислено упорство и губене на време.
ако трябва да взема решение в следствие на многофакторен анализ, въпреки че съм добър аналитик, искам съвет от калин. защото умението му да мисли логично и да открива зависимости е умопомрачително. т.е. калин е по-добър аналитик от мен.
ако пешо от дивотино, попаднал в институционална среда, има проблем с формулирането на мислите си, по-разумно е с него да говори вили. защото до преди няколко години е живяла в малко село над благоевград без да излиза от него и по-лесно ще се адаптира към пешовия комуникативен модел.
но ако помоля вили да отвори прозореца, ще трябват две стълби; ако ясен ми дава съвети, по-добре да се застрелям; ако калин трябва ефективно да общува с хора, идващи от малка общност на края на света, по-добре да застреляме и тези хора.
“всички са равни” е лозунгът на цивилизацията. практиката, обаче, май показва точно обратното. едни са по-високи, други пеят по-добре, трети рисуват грозно, четвърти са чернокожи – това са все вродени качества: не могат да се придобият вследствие обучение. няма двама души, които да ги притежават в еднаква степен. тогава къде отиде илюзията за равенство?
може би всички имат равни права – независимо от религия, пол, възрасти, място на раждане, вродени таланти или образование. в тази форулировка – “независимо от” – се съдържа признанието, че хората са различни на цвят, различно умни, различно високи, родени на различни места. и въпреки различностите, правата са им равни.
за това се замислих, препрочитайки предходната тема – спорът кой къде е роден или колко е умен прилича на ситуация, в която пред средна на ръст жена застава висок мъж с репликата “и като съм висок и съм мъж, да не съм по-лош от тебе?!?”. ми не, не си. не си и по-добър, обаче. различен си от мен. но си все толкова висок и мъж, нали?
|
за равенството...
