Придобиването на специалност е нещо различно. Вътрешните болести се изучават 5 години, детските също, микробиологията е 4, вирусологията - 3 и т.н.

Този финал на горен мой пост умишлено ти бях написала, за да правим разлика:

Разграничавам интензивните отделения, където е по-сложно и тежко, там са нужни съответните специалисти и специализиращи Анестезиология и интензивно лечение, поне в България.

Има отделения за Ковид болни и интензивни отделения за болни с усложнения, нуждаещи се от интубиране, апаратна вентилация, коматозни и т.н.

Даден лекар може да е шеф на Ковид отделение без да интубира. Като доц. Мангъров, да речем, в Инфекциозна болница. Там нямат сектор за интензивно лечение и ако някой пациент се влоши трябва да го преведат другаде. Той е инфекционист, знаеш, но спокойно може интернист да изпълнява същата длъжност. При нас с такава специалност е завеждащата Ковид сектора.

Иначе, какво да си спомня? Първия уретрален катетър сложих след обучение на теория около час в ЦСМП, бяхме група колеги, после го поставих на домашно посещение. Сама, като впрегнах съпругата на болния да ми асистира.

Артериална кръв за АКР взех след еднократно показване от началника на една пулмология. След това го правех на пациентите, които водех в клиниката.
Е, случваше се и грешка: на един Желю от 3-то легло, помня името и къде лежеше, бях взела първо венозна вместо артериална кръв, просто не бях уцелила артерията, но от втория опит стана.
Дори веднъж титулярка колежка ме извика в приемния кабинет да бодна човек за хоспитализация, защото тя не си падаше много по това изследване.

Добрата ваксина е наличната, а най-добрата - поставената.