Е, аз не я набих. И както вече казах, като не можеш да направиш нещо, или преценяваш, че не можеш или не искаш да поемеш риска, просто не го правиш и толкова. Аз не съм отишъл с вилата та врата да я карам да ми вади зъб. За всяко нещо си има решение.
В стоматологията едно време имаше една доцентка по стоматологична алергология. Вероятно и сега има цял отдел, или катедра или както там се наричат. Има си начини за всичко. Можеше да ме прати да ме тестуват, и след това да е по-спокойна за употребата на упойката. Въпросният зъб не беше спешен за вадене. Ама на нея й беше спешно да ми вземе парите, и не й пукаше дали ще ме боли, това е всичко.
Казах ти вече, тя лично ми сподели, че се притеснявала да не я хванат, а не че нещо ще ми стане. Тогава бяха малко по-мътни времената, и много неща се правеха незаконно. Имаше таксита без лицензи. Без апарати за отчитане. Просто всеки, който има кола и реши да изкара малко пари вечерта излизаше и си слагаше табела такси и возеше хора, като им отчиташе парите или по предварителна договорка до даден адрес, или като отчитаха изминатото разстояние по километража на колата, и умножаваха по някаква тарифа, за която са се разбрали. Без документи, без нищо.
Хора се назначаваха на работа без договори, и им се плащаше изцяло на ръка с целия риск да не си получат парите. Например всички служители на Нова телевизия работеха по този начин през първите няколко години от съществуването на телевизията. Даден служител разбираше, че е уволнен, като не си получеше плика със заплатата в края на месеца. И нищо не можеше да направи, защото няма договор, няма осигуровки, няма трудов стаж, нищо. След това им предложиха договори, в които пишеше, че нямат право да участват в пофсъюзи.
Зъболекарките по поликлиниките работеха частно в кабинет, неясно чия собственост. Мутрите рекетираха нещастните хора, решили да започнат собствен дребен бизнес, да отворят магазинче или нещо друго. Такива времена бяха 90-те години на миналия век. Но и сега нещата не са много по-добре.
|