Призна, ама след като ме измъчи и извади зъба с триста зора.
И накрая ме прати и снимка да ми направят, която пак беше нещо не съвсем както му е реда, защого си спомням, че снимката беше много неясна и не можеше да се види хубаво дали не е останало нещо след ваденето. Аз може да не съм зъболекар, но мога да преценя когато на една снимка нищо не се вижда. То и зъболекарката дълго я гледа и накрая призна, че не може да види добре.

Изобщо, цялата работа беше много неприятна и голяма грешка, че отидох при нея тогава, но ми я препоръчаха като леля на гаджето на мой приятел. Била уж много добра. Забелязал съм, че около всеки зъболекар се завъжда една групичка от хора (клакьори), техни пациенти, които ги хвалят.
Не съм чул досега за някой зъболекар да кажат, че не е добър. А със сигурност има такива.

Имал съм и друг случай с карък зъболекарка. Отивам в кабинета, тя ми казва, че имам кариес и ще ми прави пломба с фотополимер. Пак беше преди доста години това. Прави тя пломбата, плащам си аз и си тръгвам. Обаче започна да ме боли. И все повече се усилваше болката. Отидох пак в кабинета. Зъболекарката каза "А, сигурно не е било добре изчистено отдолу щом те боли, чакай да видя", и разстърга пломбата. Каза, че съм имал пулпит, и трябва да ми сложи арсен. Сложи арсен, и аз пак си тръгнах. За момента ме отболя, но след час-два отново взе да ме боли, този път нетърпимо. Отивам в кабинета, тя вече си беше отишла.
По онова време още нямаше мобилни телефони, или поне не бяха така масово разпространени, във всеки случай нямаше как да я потърся в същия ден, а и нямаше как да търпя болката до другия.
Започнах да търся дежурен кабинет. Отидох в един, където ме накараха да чакам, а аз не можех да чакам, болките бяха много силни и направо ми идеше да се самоубия. Тръгнах си и започнах да търся друг дежурен кабинет. Накрая намерих един на петте кьошета, където ми помогнаха, сложиха упойка и извадиха нерва, впоследствие друг зъболекар по грешка го изстърга и развали съвсем този зъб.
Накрая се стигна до имплант. Колко пари и колко мъки заради некадърни зъболекари, и такива, които не си гледат съвесно работата, а и немалко пари бяха платени.
Така че, ако съм искал да бия лекари, имал съм немалко основания.

По въпроса, че можело да получа анафилактичен шок, как всички зъболекари след това, които са работили по зъбите ми не са се страхували от това, или са поемали този риск?
Да взема да й благодаря ли, че ми е казала? Аз и бездруго щях да разбера, че е било без упойка, просто тогава още нямах опит почти никакъв със зъболекари.