|
В отговор на:
Цяло чудо е, когато сложа телефона си на безшумен режим по време на театрална постановка, кино, цирково представление, и после да нямам минимум пет неприети повиквания.
Ти си била много търсена лекарка значи
В отговор на:
Етикетът сочи, че когато се събират хора на маса по определен повод, не се обсъждат политиката, религиите, болестите и две-три други неща.
Точно тези, за които ние практически мрем да говорим.
Зависи откога не са се виждали хората. Ако не са се виждали отдавна, то тогава трябва да се обсъди всичко. Ако ли пък се виждат често, тогава пък поводът не е толкова специален и пак могат да се обсъждат всякакви теми
Аз лично нямам проблем да говоря на всякакви теми по всяко време, с няколко условия обаче: първо човекът да ме слуша, а не само той да си дърдори, и второ на мен да ми е интересно. А теми като здраве и политика винаги са ми интересни. Виж обаче, ако човекът е некомпетентен и започне да ми ръси простотии (което става често – примерно еди какво си било полезно за еди какво си, щото така пишело в някой вестник – тогава ми става много досадно и обикновено го казвам в прав текст, след което избягвам да си говоря с този човек по темите, по които се е доказал абсолютно некомпетентен.
Същото е и с политиката, но там е малко по-нормално да има спор и разлика във възгледите, и както са казали хората в спора се ражда истината.
В отговор на:
Малко хора се съобразяват, че не е редно да те спират за коментар на здравните им проблеми по улиците, в магазините, пред пейката на входа, пред контейнерите за смет.
Мда така е. Ама ти какво сега – целият град те познава ли?
В отговор на:
Аз се крия от известно време. Зад ъгли, между колите и дърветата. Ходя да пазарувам в далечни магазини, за да не срещам познати, които да ми обясняват и показват обриви, езици, каква е кашлицата им в момента и някакви видими само за тях капиляри и вени.
Недей бе, душа Просто им кажи че си заета, и като всеки нормален човек имаш нужда от почивка – ако имат нужда от нещо да заповядат в кабинета, че така на улицата не може да се обсъди такава сериозна тема и т.н. Според мен ти сама си се насадила, като си раздула на твърде много хора с какво се занимаваш. Или пък от малка си отличничката на блока, кой знае
Но мен примерно почти никой от входа не ме знае с какво се занимавам – и дори да смее да пита, избягвам да му давам детайли. Ако бях лекар също най-вероятно уменията ми щяха да си останат за практиката, за близки приятели и т.н. – ако винаги и навсякъде трябва да се спираш, кога ще ти остане време да се наспиш и да си свършиш работата?
В крайна сметка стига си се хвалила на съседите каква си лекарка, ами дай по-скромно Аз лично сигурно бих си говорил с хората за проблемите им за да натрупам опит, и за удоволствието да им помогна, ама ако прекалят мисля че ще ги разгоня много бързо.
В отговор на:
Един кожен лекар се смееше преди време на терзанията ми. И ми беше разказал, че когато един познат го спрял навън с въпрос за обрив в слабинната област, той му отвърнал ,,Ами, дай да видя. Сваляй панталона".
Ами а така – сваляй панталона на улицата и като не иска, да му дойде акълът.
Аз по същият начин супер много съм се дразнил на лекар, който излиза пред кабинета и докато съм на опашката ме пита за моите проблеми пред другите пациенти. Ми може да искам нещата да си останат между двама ни – то не е навсякъде и пред всички да се говори за на хората досеците с медицината
|
Re: Другите държави и медицината [re: saksun]
