Тук хората имат повече свободно време, както и са свикнали да се оплакват. По принцип мисля че това кой какъв проблем имал на другите места не се обсъжда толкова.

Ти как така си лекар, пък ти е неприятно хората като заговорят за здраве – винаги може да им метнеш по някой съвет, приятелски, от типа на: за ниско кръвно правете следното… Пък ако те хванат за слушател и не те оставят на мира, винаги може да им кажеш че бързаш.


И аз мисля, че една част от българите имат склонност към постоянно оплакване. Затова се получава така. Съгласна съм, че има за какво да се жалват по отношение на здравната ни система, но все пак не бива да се преминават някои граници.

Етикетът сочи, че когато се събират хора на маса по определен повод, не се обсъждат политиката, религиите, болестите и две-три други неща.
Точно тези, за които ние практически мрем да говорим.

Малко хора се съобразяват, че не е редно да те спират за коментар на здравните им проблеми по улиците, в магазините, пред пейката на входа, пред контейнерите за смет.

Аз се крия от известно време. Зад ъгли, между колите и дърветата. Ходя да пазарувам в далечни магазини, за да не срещам познати, които да ми обясняват и показват обриви, езици, каква е кашлицата им в момента и някакви видими само за тях капиляри и вени.

Един кожен лекар се смееше преди време на терзанията ми. И ми беше разказал, че когато един познат го спрял навън с въпрос за обрив в слабинната област, той му отвърнал ,,Ами, дай да видя. Сваляй панталона".

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ