|
Принципно студентите по медицина и лекарите са изправени пред няколко проблема:
Първо – нямат време за нищо друго, освен да четат това, на което ги учат и което изискват от тях в университета. А това нерядко включва и прекалено взиране в детайлите за сметка на цялостната картина, което може да се окаже не толкова полезно за здравето на пациента и на обществото като цяло.
Второ – това, на което ги учат, е строго дефинирано и отклонения не се допускат. Дали е наистина вярно и полезно – това не се обсъжда. Или най-много да се каже, че ползата превъзхожда рисковете, което може и изобщо да не е вярно, но самостоятелното мислене извън установената програма не е желателно явление. Алтернативите са ерес и не се разглеждат изобщо или на тях се гледа с височайше презрение. Студентският живот, а и специализацията и работата в болница или поликлиника по-късно не благоприятстват за изследвания на лекаря извън установената пътека.
Трето – много лекари, дори и да се случи да попаднат на смущаваща, т.е. противоречаща на преподавана им информация или пък да се сблъскат с феномени, които не могат да бъдат обяснени с наученото през време на тяхното следване и специализация, не правят усилия да излязат извън схематичното и схоластично стандартно медицинско мислене. Не само че не желаят да си поразмърдат мозъците, но и с някакво настървение отхвърлят всичко, което не пасва на вложената в главите им медицинска програма, като че ли страхливо пазейки от разпадане заложената в умовете им програма.
Темата за ваксините и имунизациите е именно една от тези светая светих на съвременната медицина, които те не смеят да разследват и да си задават неудобни въпроси, а неудобните отговори просто с ярост ги запращат някъде встрани, да не би да смутят блажения им покой, индуциран от „непогрешимата” система.
Преди да продължа нататък, като стана дума за антителата и имунитета, ето едно изследване в Архангелск, Русия на заболели от дифтерия:
Та там има едно такова изречение: In our study, neither the initial antibody level nor the pattern of antibody development was able to predict the severity of disease or its complications.
А развитието на инфекциозни заболявания у напълно ваксинирани деца и възрастни също показва, че очевидно определено има проблем със създаването на имунитет в резултат на ваксинация. От изследването нещо доста важно: All patients belonged to low socioeconomic groups. Three patients (patients 9, 13, and 15) were proven alcohol abusers. Patient 3 was a neglected child. При отчитането на титъра на антитела за евентуална защита от дифтерия или например от тетанус се приема някаква произволно избрана стойност от някой, но дали това действително има отношение към имунитета по отношение на даденото заболяване?! Това изобщо не е ясно. Thomas Pryor (Журнал по фамилна практика, март 1997) например описва случай на мъж с генерализиран тетанус, получил всичките противотетанични ваксини и у когото титърът на антитела е над 100 пъти над приетото за норма, но въпреки това заболяването е налице. Pryor пише: While controversy exists regarding the most effective policy to adequately immunize all individuals, this case shows that vaccination alone does not preclude the possibility of tetanus. Passen и Andersen също посочват подобен случай, като описания от Pryor (1986), с титър на антителата над 16 пъти смятания за защитен. По време на Втората световна война 5 американски войници умират от тетанус – единият е бил напълно ваксиниран, а другите частично. Днес повечето случаи на тетанус в страните от Третия свят са в неонаталния период.
Ясно е, че атителата са важен фактор в имунната защита, но очевидно не са единственият. А терапевтичният ефект на хомеопатията при документирани случаи на излекувани болни от тетанус, и то още от времето преди този тип ваксинация да бъде наложена, показва, че има и други начини за справяне с болестта. Това със сигурност звучи твърде еретично за един медик.
Една общопрактикуваща лекарка от Англия например – Dr. Dorothy Shepherd, в книга, която написва след Втората световна, съобщава, че благодарение на хомеопатичните лекарства, които е използвала, нито един неин пациент, пострадал по какъвто и да е начин при бомбардировките и изобщо в годините на войната, не е развил тетанус или каквито и да било усложнения от получените травми. Това със сигурност е твърде смущаваща и неудобна информация за един стандартно обучаван лекар. И, за негово съжаление, далеч не е единствената по рода си. Защото хомеопатията не работи с повишаване на антитела и с антивирусни и антибактериални препарати, а с лекарства, стимулиращи защитните сили на самия организъм. Ами какво да кажем за анестезия - локална или обща чрез акупунктура или хипноза?! Покойният вече д-р Джак Гибсън от Ирландия е оперирал около 4000 пациента под хипноза, като заявява, че възстановяването след операцията е значително по-бързо, отколкото чрез стандартна анестезия, и освен това по-беззолезнено.
Разбира се, като стане дума за ваксини и инфекциозни заболявания много лекари започват да гледат страшно и да назовават с ужас едва ли не такива заболявания като бяс, чума, тетанус, едра шарка, а някак не обръщат внимание на безобидните детски болести – морбили, рубеола, паротит, варицела, хепатит А (за последните 2 вече се предлага ваксина и се мисли за нейното задължително въвеждане в България) и др., заради които се съсипва в немалко случаи детското здраве – именно чрез ваксинациите. А ваксинация за бяс се прави само при ухапване от животно, което се знае, че е бясно или за което има такива подозрения или не може да бъде проследено. Та като стана дума за бяс… Интересно е да се знае, че спасеният от бясно куче първи пациент на Пастьор с току-що създадената от него противобясна ваксина – детето Йозеф Мейстер, не е бил единственият, отървал се от това заболяване. Всъщност нито един от ухапаните от същото това куче няколко човека не е развил бяс, въпреки че не са били ваксинирани от Пастьор. Това обаче не го пише в енциклопедията, в която се описва историята на Мейстер – като че ли „случайно” е изпуснато.
И като стана дума за това заболяване – дали знаят медиците, че идеята за лечение с атенюиран причинител всъщност Пастьор е заимствал от лекарите, практикуващи хомеопатия и приложили я няколко десетилетия преди него?! Известният американски лекар хомеопат – д-р Константин Херинг още през 30-те години на 19 в. въвежда т.нар. нозоди в хомеопатията, които представляват именно силно разредени и динамизирани разтвори на болестотворни субстанции – например от слюнка на бясно куче, от вариолна пустула и т.н. Наричани са съответно като лекарства Lyssinum, Variolinim и др. Разликата със стандартната ваксина е, че в тези хомеопатични лекарства няма никакво присъствие на патологична субстанция, която би могла да създаде проблеми на организма. Именно с помощта на нозода Variolinum са постигнати впечатляващи успехи в профилактиката и лечението на вариола, които са отразени в хомеопатичната литература от края на 19 и началото на 20 в. Най-пълният отчет е представен от д-р Чарлз Итън от Айова на една от конференциите на Американския институт по хомеопатия, стенограма от който е публикувана в Transactions of the. American Institute of Homeopathy, 1907. Интересно е да се отбележи, че лекарите, извършващи профилактика и лекуващи с хомеопатия едра шарка, спечелили няколко съдебни дела в Айова, като съдът решил, че дори и при задължителността на ваксинациите човек сам трябва да прецени дали да се подложи на стандартна ваксинация или на хомеопатична, и властите не би трябвало да ограничават неговия избор.
Интересното е също, че немският хомеопат Мария фон Бьонингхаузен лекува много успешно основно с 2 хомеопатични лекарства болни от едра шарка и с 3 – ухапаните от бесни животни хора и домашни животни, като в нито един случай не се развива бяс. Това обаче също не го пише в дебелите медицински книги. А който има желание, може да си направи справка в неговите Lesser Writings. Dr. John Henry Clark пък описва случай на пациент, развил пълната картина на бяс и излекуван със сок от… Aloe.
«При покусах заведомо бешеных животных заболевают и погибают от 3 до 50% людей. Количество это зависит от вирулентности вируса, его дозы, источника заражения. По мере опасности укусов для человека можно расположить живот¬ных следующим образом: волк-кошка-собака-крупный рогатый скот» (Пилле Э. Р. Иммунология бешенства и антирабическая вакцинация // Профилактика вирусных инфекций в свете современных достижений иммунологии, М., 1985, с. 27-28).
Малко дълго се получи, но какво пък… Не знам дали ще имам време и нерви да напиша втори път нещо повече. Пък и дали би имало смисъл... Тези неща са писани по разни книги, ама кой да ги чете. Повечето лекари така и няма да стигнат никога до тях, лаиците - също. За голямо съжаление.
|
Re: Още малко по темата [re: bira_more]
