Има два варианта за завършилия току-що, който иска да работи в България: оптимистичен и песимистичен.

Оптимистичен вариант.

1. Завършваш и успяваш да си намериш място някъде като доброволец, ординатор или временно заместващ по член 65?. След няколко месеца те назначават на постоянна работа и започваш да работиш. Ако клиниката е база за специализация в даден момент ти спускат книжка на специализанта и започваш да се учиш. Хубавото на този вариант е, че не си обвързан с чудовищните договори при обикновен конкурс за специализация. Ти си ординатор, който специализира и получаваш пари от основната си заплата + клинични пътеки.
В зависимост от това с каква специалност си се захванал, заплащането е различно. Някои мои колеги докарват заплата, която дори като фармацевтичен представител и след 5 години няма да изкарат.

В даден момент можеш да решиш да прекъснеш специализацията си и да заминеш за чужбина или да те пратят на обучение в чужбина. В този момент имаш възможността да помислиш къде да останеш.


2. Завършваш, но вече добре си се ориентирал в системата (като за новобранец). Имаш зад гърба си доброволен труд по време на следването в някоя клиника, познават те, имаш връзки.
Ерго, намираш си място и започваш да работиш.
Или нямаш нищо от горното, но притежаваш от другия тип връзки, които вкарват навсякъде. И особено на хубавите места.

3. Успяваш да се добереш до докторантура. Да, няма трудов стаж там, но ако шефът е разбран на втората или третата година може да ти пусне специализация. При всички положения ти трябва втора работа, защото не можеш да се изхранваш с докторантска стипендия.

Естествено, тези оптимистични варианти следва да са подкрепени с добър колектив.

Песимистичен вариант.

1. Завършваш и не можеш да си намериш подходящо място. Луташ се, но никой не те иска, защото нямаш грам опит, връзки или просто си закъснял, докато се ориентираш в джунглата.

2. Евентуално започваш работа на място, което не е база за специализация. Тук заплащането също може да варира, би могъл да се справяш, но специализация там няма как да получиш. Няма и гаранция на какво точно ще те научат. Това би могло да е добър вариант само, ако клиниката е частна и идват разни светила да си доработват там или работещите постоянно са стари кучета с връзки, които да те промотират.

3. Докторантурата ти е пълна скръб, шефът е дърво, не се знае кога ще специализираш. Кофти. :-)

4. Лошо развитие на оптимистичен вариант 1: след известен доброволчески труд не те вземат. Или те вземат, но скоро напускаш, защото шефът не те харесва, иска да сложи някого на твое място и т.н.
Или те вземат, но условията сред колектива са ужасни. Ако си мекотело, ок, би могъл да лавираш. Иначе? :-)
Има и друго лошо: липсва академичност. Никой не иска да те научи, понеже едва ли не ще му вземеш хляба, стоиш 1 година на съдов достъп на подбедрица, пълна трагедия без развитие.



В заключение: ако искаш гаранции за своето бляскаво бъдеще, замини за Европа. Хората навсякъде са еднакви със своята лошотия, но поне имаш условията. На подобно място не само, че ще ти дават да работиш, направо си те задължават. За парите няма да говоря, защото те въобще няма да те вълнуват.