Човек трябва да бъде напълно доволен от живота си, а в случай че не е да прерприеме нещо, така че да постигне въпросното задоволство в най-скоро време. Ако на някого не му харесва да работи там, където е, било то като лекар-специалист който се оплаква че общопрактикуващите печелели повече, или някакъв там лекар, завидял на правистите, то би трябвало въпросният човек да предприеме съответните действия, давайки си сметка че продължителността на човешкия живот не е много дълга, а той е някъде по средата, иначе казано няма причина да се трепе за някого другиго освен за себе си. Такива решения са много сериозни и за да ги вземе човек трябва наистина да седне и да помисли, и то не за час-два или дори за седмица-две. Трябва да помисли много сериозно на основата на досегашния си живот, амбициите си от детските години досега и да преосмисли всичко, което му се е случвало, всичко, което е искал да му се случи, но не му се е случило (например за какво си е мечтаел като е започвал да учи медицина) и всичко, което все още иска да му се случи от тук нататък.

Големите промени изглеждат големи сами по себе си, но са възможни също толкова, колкото и да се носи по течението въпросният биологичен индивид, направляван от случайността или от други хора. Винаги съм се отнасял надменно към подобен тип отношение – някой твърди че не му харесва, но си седи на мястото. Това означава: или че е неспособен и да се вмести в мястото си, и да положи усилията да се намери другаде и намира оправдание за второто в това, че вече е късно, че първото е виновно и т.н., и за първото в това че мястото не е наред (което винаги и навсякъде ще се окаже вярно, но това няма да му помогне); или че въобще не го интересува какво всъщност се случва (тоест той просто си седи там където е попаднал и с това функцията му се изчерпва) и говори празни приказки. Последното може да се дължи на липса на информация – както и в други подобни ситуации: например никой не си е направил труда да подсети въпросният човек, че това че не се чувства на мястото си не е нормално, или в някоя друга ситуация даденият човек не е сътворил с акъла си, нито получил в готов вид идеята да промени нещо, което би променило много съществено живота му и така нататък.

Надявам се че помогнах. Аз например съм човек, който си дава вид на много знаеш (много съм добър в анализите), но имам и аз един проблем – искам да уча и медицина, и право (и двете задължително в чужбина) и в никакъв случай не съм готов да се откажа от нито едното. Започнал съм с правото и още не съм много успешен (или по-скоро съм закъснял) и не знам кога и как да премина към медицината. Ако трябва ще уча до края на живота ми, но ще ги завърша и ще им намеря приложение. Страстно ме привлича медицината, защото е най-съществената наука за естествения свят, от моя гледна точка, тъй като е такавата приложима директно върху човека, и в същото време искам да съм „на ти” с всеки закон, тъй като го намирам за жизнено необходимо. След като си дадох акъла в първите два параграфа, сега очаквам и аз идеи от ваша страна.