|
Здравейте,
От няколко седмици се заканвам да пиша на предаването ви, но все нещо става, че отлагам. Е днес реших, че няма да е лошо да драсна няколко реда, за да се оплача и да привлека камерата на господари на ефира на няколко важни места.
Първото и най-важното нещо е градския транспорт, който засяга много хора, тъй като много столичани го ползват. Обаче какво става когато закъснява? И не закъснява с по десет петнайсет минути, а с по двайсет-трийсте минути, та съм слушал и за далеч повече. Примерно ей го в сряда с едно момиче, чаках автобус 86 поне половин час. Минаха четири автобуса 85. Само пример, сигурен съм, че има далеч по-фрапиращи случей.
Можем също така да си говорим как се влачат трамвайте, как става тъпкана в столичните превозни средства, но това на всички ни е известно. Но иначе ще спомена, че макар и да вдигнаха заплатите на ватманите и шофьорите не вдигнаха и качеството на услугите. Водачите на превозните средства са все така нервни и не услужливи. Контрольорите все се заяждат за нищо и така както си и беше преди да им се качи заплатата, а че се опитват просто да изкопчат пари си е друг въпорос.
Второто и също все така коментирано е случея с матурите. Ех колко любими ни станаха тез матурки. Почти всеки ден слушам все за тях и колко ще са ни трудни на дванайсетокласниците. Не казвам, че множеството ще се издъни с гръм и трясък, но не казвам и че няма. Във всеки случей няма да седна сега да ви пиша колко са неприятни подготовките за зрелостните изпити и как ни прецакват нас младите, а ще ви покажа една гледна точка, която бе пропусната да бъде погледната.
Преди известно време по БНТ се състоя дискусия (то пък и една дискусия беше) на учениците с министера на образованието Вълчев. Диалога на учениците с министера не се получи. Та няма да преразказвам този дебат, който не струваше, но пак никой не ме пита относно това. Но на главното... г-н Вълчев, каза, че матурите имат за цел да проверят нивото на обучение в училищата. Странно ми е как ще се получи това, като почти всичко живо се втурна на частни и групови уроци, както правят седмокласниците. С други думи учениците от еди-кое-си училище ще бъдат обучени от учители от друго училище или от университеттски преподаватели, но не и от педагозите на своето собствено училище. И за да е по-ясен примера ще посоча Националната професиоланла гимназия по полиграфия и фотография. Почти 90% от съучениците ми се обучават на някакви курсове и при някакви учители. И напълно ги разбирам. По литература в училище няма да се подготвим то е ясно, защото думичката училище и учене някак си отдавна не вървят ръка за ръка, особено след десети-единайсти клас. По литература айде ще се прежалим и ще отидем на уроци, но какво ще правим по предмети като география, физика, химия, история другите общо образователни предмети, като те са ни били преподавани само до единайсти клас, а в повечето училище единайсти клас учи като дванайсти? Тоест не учи нищо, поне при нас беше така, а и предполагам и знам също и в много други училища. А когато чух, че втората матура няма да е по психология/етика и право, а по философия изпаднах в шок. Защо ли? Защото по философия видях учебника само в девети клас май, а дори не го разгърнахме в класната стая.
22.12.07 г. София Един позагрижен ученик
|
За транспорта и матурките
