Ох, то в последно време и на мен ми е жал за самата мен... Но, както се казва - стечение на обстоятелства. Що се отнася до moi - бях длъжна да опитам, щото да не си кажа един ден на смъртния одър:"Съжалявам, че когато бях млада не се явих на онзи кастинг за адреналинки!" (това в кръга на шегата, разбира се). Естествено, това не е въпрос на живот и смърт (поне що се отнася до моя милост), а и не смятам, че си заслужава да се проливат сълзи в името на една (както се оказа) химера. За пореден път се уверявам ("О, sanctus simplicitas!"), че на прехвалените ягоди не се ходи с голяма кошница
:-S
Но не е необходимо да виниш всички ни, особено като се има предвид, че доста от момичетата са си деца. Съвсем нормално е, аз лично много им съчувствам, защото не един път съм се сгромолясвала по разни конкурси и мога да разбера този вид болка. А и представи си само за миг, че ако това се сбъдне наяве за някое момиче, ще му даде летящ старт в живота (особено, ако успее да го използва до край). Др. - за една танцьорка, периодът за изграждане на име и кариера е изключително кратък (също така трънлив), а и предлаганите работни места рядко са блестящи, тъй че...
Не ни съди много строго ;-) Поздрави и успех!