|
Днес 19 април във Велико Търново беше учредено първото по рода си в България "Великотърновко сдружение за приятелство България - Япония".
Присъстваха много важни клечки,включително и кмета на общината.
Основни цели на сдружението - развитие на приятелството с Япония, разширяване и обогатяване на обмена и взаимните връзки в областта на културата, изкуството, медицината, науката, образованието, техниката, икономиката и други области.
Това ще се осъществява чрез: организиране на изложби, семинари, обучения, беседи, размени, посещения на творци и художествени състави, радо и телевизионни видеопрограми, фотоизложби и др. Популяризиране на постиженията на двата народа във всички сфери на техния национален живот. Съдействие на български и японски организации, фирми и дейци за пряко културно, техническо и икономическо сътрудничество.
Сдружението ще осъществява и търговска, издателска, дистрибуторска, информационна и консултантска дейност, рекламна и друга незабранена от закона дейност, свързана с предмета на основната дейност на сдружението.
Това е извадка от устава на сдружението. Днес бяха избрани, председател, управителен и контролен съвет и бяха определени сумите за членски и встъпителен внос.
След като журналистите се наснимаха и свършиха с въпросите, важните клечки се почерпиха за добре свършената работа с чаша шампанско и пита с чубрица (шарена сол).
Аз се озовах там по съвсем неведоми пътища. Една от сенсейките ме помоли да отида с нея, защото трябвало да говори с някаква жена, ама нали неразбирала много български, та аз да помагам ако има нужда. И отиваме ние и аз гледам кмета и някакви камери и се чудя "А!Какво става тука?Къде съм попаднала?Трябва ли да влизам там?" Ама влязох де...изслушах цялата процедура по гласуването и приемането на устава и другите неща, но до последния момент с японката се чувствахме като извънземни и се чудехме какво става, защото никой не ни беше обяснил предварително за какво става дума. Общо взето странно изживяване да се озовеш сред адвокати, директори, бизнесмени, хора от общината, журналисти и представители на фондации.
След като всички се разотидоха успях да приказвам с една от жените и тя ми обясни долу горе за какво става въпрос. Въпросното дружество иска да кандидатсва за разни програми от японското посолство и т.н. И аз се съгласих да направя примерен проект за това какво е необходимо за оборудването на стая за прожекция на анимета и филми, четене на манга, слушане на японска музика и други. Страшно много се изненадах, когато ми казаха, че наистина възнамеряват да има такова нещо. Но не се радвайте прекалено много. Всичко е засега само на думи. Нямам ни най-малка представа дали ще излезе нещо от това. Но поне е шанс и аз ще се постарая, колкото мога.
Doko ni datte hito wa tsunagatte iru no yo!
|
Сдружение
