|
|
| Тема |
 'В картонената мрежа' |
|
| Автор |
casjop (tranquilized) |
|
| Публикувано | 09.08.03 02:43 |
|
|
|
източник -
приятно четене.
'В картонената мрежа'
И не ме гледай така през дръпнатите си очи!
Да върви по дяволите това аниме, манга, хентай или както там му е името... Да живят Бъгс Бъни, Дафи Дък, котаракът Силвестър, Том и Джери и Декстър. Да построим паметник на Чък Джоунс, Хана и Барбъра и другите любими хора от Warner Bros. и Дисни. Все пак те са нашата надежда.
Японците може и да са умни и практични хора, но определено не ми харесва как рисуват. Големите очи (може би е комплекс за малоценност..?), огромните глави и психиделичните цветове... Не-е-е, това не е за мен. Може би това им харесва, но защо се харесва и на толкова много европейци. Може би защото е по-различно от всичко което сме виждали досега. Може би, защото разчупва някакви традиции. Не знам. И не ме интересува. Искам моите зайци, патици и котки да изглеждат като зайци, патици и котки, а не като сплескани червеи с огромни очи в розово.
В България всичко това започна през 97 или 98 година. Преди това бях чувал за тези неща само случайно или по интернет и без да броим всевъзможните азиатски анимационни варианти на традиционните европейски приказки и дори на Библията. Това бяха филми, които можеха поразяващо добре да разкажат една история, но каквото и да правеха не можеха да предизвикат искрен смях, пък и досега не съм забелявал подобна реакция у някое дете.
Тогава изведнъж се появиха техно феновете и огромното им въодушевление около аниме-културата и въобще всичко напомнящо на нея. Плакатите за техно партитата бяха (а и досега продължават) да се изработват в аниме - традицията и аниме - похватите.
Тази история така и остана незавършена. Някой ден...
hang my head drown my fear till you all just disappear
| |
| |
| 
|
|
