Task, именно за това казах, че българите са различни. Повярвай ми, само в нашата държава предпочитат аниме с огромно гадно чудовище, което напада беззащитно момиченце и впоследствие го разфасоват. Имам предвид, само тук предпочитат това пред Sailor Moon, да речем. Наистина казвам самата истина; в чужбина (най-вече в Европа, Азия и Южна Америка; за Щатите не искам да говоря, те са по-различни) 30-годишни otaku все още се кефят като невидели на анимета от типа на Candy Candy. "Пласират се" и още как.
А ако говорим специално за Candy Candy, бързам да кажа, че не е хубаво някой да се изказва неподготвен за това аниме. В него има опити за самоубийства, различни убийства, хроники от Първа световна война, сцени от болници с много ранени войници, опити за изнасилвания, ревност, омраза и въобще много други такива драматични и тежки неща, които едно дете под 15 години просто не виждам как може да ги разбере и да ги издържи.
Не казвам, че *по принцип* да харесваш само големите и гадни чудовища и разфасоването им е лошо (макар че според мен е лошо и още как), но то просто е така тук и трябва да се приеме. Но пък такива неща надали могат да се появят в нормално часово време по телевизията, така че по-добре да се простим с популярността на аниме у нас и всеки да си тегли от Интернет и гледа каквото предпочита. ^_^

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите