Нищо няма след смъртта. Ние сме биологични единици. Умираме и се разтваряме в пръстта. И да има някаква енергия, която хиперболизираме като Душа, тя се поглъща от Вселената и няма вече нищо общо нито с живота който сме живяли, нито с близките ни. Почитта към мъртвите е себеуважение към нас живите. Там в земята вече няма нищо. Жив е само нашия спомен. И аз като ходя на гроба на баща ми, си говоря с него, както приживе той си говореше с гроба на дядо ми. Но добре осъзнавам, че там няма нищо, няма кой да ме чуе, то е разговор със себе си, със съветите които ти е дал. Нищо повече. Няма Бог в тези дела. То си е наша човешка направия, следствие на страховете ни, т.е. на различните нервни разстройства в човешкия мозък, покълнали, както казваш още от приматите и дълбоко залегнали в съзнанието и подсъзнанието ни от десетки хиляди години. С всичките му усъвършенствания като отвъдно, Ад, Рай, прераждания, Душа и прочие. Бог е енергията на Вселената, а не някакво конкретно всемогъщо същество. А религиите са морално-етични норми. Така мисля.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите