|
Действително има такава историческа личност. Римски източници за него са Тацит, който споменава за него в своята работа "Анали", както и Йосиф Флавий. И двамата споменават Исус Христос като мъдър проповедник, разпнат на кръст. И двамата са родени десетилетия след предполагаемото разпване на Исус Христос. Всъщност цялата история с Възкресението е съчинена от апостол Павел, около 20 до 30г., след смъртта на Исус Христос. Или в лицето на Исус Христос имаме бунтар срещу юдаизма, който иска да го реформира, като закостеняла и ретроградна религия. И юдеите го ликвидират физически. Толкоз. След кончината на Исус Христос, реалния създател на християнството е Павел, който измисля Възкресението, както вероятно и множество от "чудесата" извършени приживе от Исус Христос. Т.е. днес християнството дълбоко отрича суеверието, но самото то е възникнало като суеверие във Възкръсването, превръщането на водата във вино, лекуването на физически хроми хора, като превръща тези суеверия в догма и отрича всички останали суеверия. От там нататък нещата са ясни. Апостолите тръгват да проповядват една благородна идея, която се възприема от масово неоправданите и беззащитни поданици на Римската империя. Няколко века по-късно, крилото което взима властта в християнството извършва издирване и унищожване на всички алтернативни разкази за живота и делото на Исус Христос, за да превърне окончателно суеверието в догма и да ликвидира всяка различна гледна точка. Надали това е бил изначалния замисъл на човека Исус Христос. Твърде вероятно той нито се е самопредставял за син Божи, нито е искал да създава нова религия. Това правят хората след него, които разкрасяват с всевъзможни дела с wow-ефект живота му. Впоследствие Църквата се превръща в нищо повече от средство за власт, толкова голяма власт, че Константинопол и Рим се скарват за вечни времена кой да е посредника с Божиите дела, а малко по-късно католицизма е разтърсен от протестанството, тъй като на някои им идва в повече тоталния контрол на Рим.
Мисля, че една религия не трябва да е толкова натрапваща се, както християнството и исляма. Асертивността е в основата на благоразумните междучовешки отношения. Християнството и исляма имат за основа подчинението и страха в отношенията си с хората.
Аз съм православен християнин, по традиция, кръстен съм, но така и не можах да намеря път към християнството. Намирам православието единствено като културна отличителна черта, която харесвам, но не и като средство за спасение на душата. Напротив, дълбоко съм разтърсен от църковното лицемерие и алчност. Плюс това, съвсем не се кефя на идеята да съм по корен юдейски религиозен сектант, каквото всъщност е християнството.
За мен единственото за което може да служи Църквата е да е в помощ на националното, нищо повече. Така както е било при Борис Покръстител, при Симеон, при Асеневци, така както е замисъла на Екзархията.
Всичко останало е просто квантова физика...
Редактирано от komitaO3 на 03.05.24 10:36.
|
Исус Христос
