иисус е действителна историческа личност /или поне това е доминантния научен консенсус/. между другото, един от малкото исторически факти около реалната му личност, за които има почти 100% сигурност е това, че умрял след разпъване на кръст /след като и последователите му приемат безрезервно този факт - казано по научно - the criterion of embarrassment/. мита за възкресението обаче мисля се появява много скоро след смъртта му /всъщност това "божествено" събитие предопределя и много бързо последвалото след това обожествяване и на самия иисус и "приравняването" му с еврейския бог, наречен по-късно бог-баща/ - предполагам още в първата християнска общност в йерусалим /като алтернативна възможност - тази в антиохия/. разбира се, ролята на апостол павел в разпространението на християнството /или казано с други думи на личния прочит на павел за последното/ и постепенното му превръщане в световна религия е безспорна.
за разлика от мита за възкресението, два други основополагащи "мита" на християнството действително идват по-късно и даже има приблизителна датировка за кога се появяват. първия е за непорочното зачатие на дева мария - който е от примерно 80-90 от н.е. /т.е. 40-50г. след смъртта на иисус/. за него пише в евангелията на матей и лука /за второто има всъщност хипотеза, че е по-късна добавка от неизвестен преписвач/. апостол павел, чиито послания са от края на 40те до 60те г. от н.е. /първите по датировка книги в новия завет изобщо/ още не е "чувал" за въпросното непорочно зачатие.
втория по-късен основополагащ "мит" е този, че иисус е бог-син /т.е. бог на равна нога с еврейския бог яхве, който пък от своя страна е синтез на две по-ранни семитски божества - първото е протосемитския
главен бог ел /аналог на арабския аллах/ и локално почитан в ханаан бог на войната - яхве/. всъщност това е постепенната еволюция на статуса на фигурата на иисус в най-ранните християнски общности - от месия /какъвто и сам се описва иисус според евангелията/ до бог, което става към самия край на 1ви век /ако приемем че това е приблизителната датировка на евангелието на йоан/. всъщност "христос" е буквален превод на еврейското "месия", чието пък буквално значение на български е "помазан". според еврейската традиция тогава, това е бил запазен епитет изключително за царя на израел /или в някои случаи първосвещеника/, но за гентилите, сред които ап. павел и апостолите след него проповядват християнството, тези еврейски термини надали са имали някакво значение и са попречили да се приеме че един месия /цар/ може да е всъщност бог.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите