Всъщност, че още преди разпятието християнството се разпространява и "Вестта за Божия син" достига по същото време и нашите земи, е не по-слабо доказан факт, включително от преписи на писма и съобщения от първите проповедници. Не се и отчита спецификата на ранното християнство, когато покръстването не идва или не се случва така лесно, както си го представяме.

Както и да е. За пореден път си правя едно друго заключение, за себе си. Търсейки все някаква "друга гледна точка", наблягайки уж на "родови" специфики или направо национални каузи за търсене на "само нашата" или "различната истина" от тази на останалото човечество, ние се обричаме, влизаме в една различна човечност. Сякаш не харесваме и се само разграничаваме от света на човеците.
Независимо какво ни се иска или дали ни се харесва, има истини, общочовешки, които стоят над националното или родовото символ и верую. Наша национална болест е търсенето на различията и "чупенето" на общочовешките истини, ценности през националното, сякаш последното перманентно е пред някаква угроза да се разпадне или изчезне, ако нацията припознае общите житейски и въобще истини за човечеството за свои също.

Доказателства за този си извод намирам ежедневно и навсякъде, на първо място в родната ни история, символи и митове. С всичките му стремежи да сме сякаш срещу света, а не с него. До степен на състояние на война с целия свят. Уж готови заради нац.цели да сме с всеки, но на практика все не точно като другите.
Така страдаме всички. Доказателство е дори факта (може би най-вече факта), че сме комай последната или единствена нация в света не излъчила ни един нобелов лауреат. Където всички заедно се стремят към общото благо и го отразяват с ума и труда си, при това не само в изкуството, където уж намираме някакви паралели. Същият факт е, че както сме последни в ЕС, така бяхме последни и в СИВ, че и в съюза на Оста, Централни сили, Балкански съюз, където се сетиш хем сме там, с други, но не съвсем, с различен мотив и идея. Затова и демографски страдаме, икономически, та чак до ментално ниво. До майнд-сет и светоглед опират нещата. Физически и външно на вид като другите и равни на тях (спорта примерно), но на интелектуално ниво или правейки национални умозаключения все търсене на ирационалния корен, на на общовалидното и рационалното. Имаме супер математици, физици, химици, но развитие на световно ниво от наша си, родна среда с общо признание за тях няма. Някой вадят извод от това, че едва ли не света е в заговор срещу нас... Болно и тъжно!
Не знам дали ме разбираш!?