Сестрата на най-близкия ми приятел от юношеските ми години - типаж, амазонка по рождение: играеше футбол с нас момчетата, също и на фунийки и на други мъжки игри. Понякога се ступваше с някое момче, ръката и тежеше, не бе добре за опонента и. Завърши ПВМ и стана мед. сестра. Когато дойде пандемията, отдавна бе омъжена и имаше голямо дете. Остави го сираче. Бе на първа линия от самото начало. У нас в началото на март 2020-та, нещата ескалираха. В края на април бе заразена в отделението, където ката ден приемаха и изписваха преждевременно пациенти с Ковид, понякога с краката напред. Спомина се без време, а беше много здрава жена във всеки смисъл на това понятие. Тогава още нищо не бе известно. Наши лекари кореспондираха с колегите си в чужбина поне за някаква минимална информация, но и там същото... Не разбраха, кой и защо умира, а здрав и в същото време други много болни, изведнъж оцеляват от смъртния одър! За нанотехнологиите: ти си мислещо момче - аджеба, толкова ли са евтини тези технологии, че ги пилеят за милиони възрастни хора, които кой знае защо, трябва да ги следят неколцината месеци или години, които Господ още им отредил?