Виж сега, некои жестокости изглеждат различно под различен ъгъл.
Моя леля, чиито първи мъж е убит след 1944, бил полицейски началник в Кочани.
Покрай историите и’ имаше една преплетена със семейна трагедия.
Синът на домакините им, твърди българи , имал приятелка комунистка( по късно македонистка). Един ден леля ми се прибрала и разбира , че тази другарка при едно от посещенията и’ ( уж любовни) се опитала да убие мъжа и’. Грабнала леля миедин от неговите пистолети и хукнала към полицейския участък , където бил и ареста, да я убие. Едвам полицаите я спират ( тя беше серт) и разубеждават. След 1944 всички се пръскат и минават през каквото минават . Нейният рекорд обаче е бил толкова лош, че братовчеда на баща ми го пращат за 9 месеца в Куциан за дето се жени за , както казва Пендаров “доказана фашистка” . Но тя му била ученическа любов, не се отказал.
Като дете , през 70-те , семейството домакини от Кочани идваха във Враца и отсядаха в братовчеда. Няма да забравя острите им погледи: от леля си знаех, че синът им се оженил за тази комунистка а тя била катапултирана на високо във властта . Те се бяха отказали от него заради това , Не виждали внуците си. Беха се преместили в Скопие за да не бъдат тормозени повече.
Интересно , но са тех македонизма е бил едно от под множествата на комунизма и разковничето на всички проблеми. Поне аз чувах само това определение за деградацията на наследниците им.

За внуците на тази комунистка ние сега сме били зверове, а историята е същата.

Редактирано от torlakov-93629 на 22.07.23 18:09.