Нашите имаха 1 банкет/година, на ресторант никога не ходеха - нямаха пари за това, освен на сватби и кръщенета. Събираха с 2 приятелски семейства веднъж на тримесечие по домовете си. Толко с учителските заплатки... И всеки си носеше от вкъщи каквото направил. Нямаше дори майонеза по магазините, нямаше миксери, а да ти кажа да правиш майонеза с тел си беше доста трудоемко! В град с 15 хил души имаше 2 сладкарници и 1 ресторант, по някое време отвориха дневен бар - към 85-86 г. Читалище и 1 кино, това бе всичко на всичко. Лятото имаше летно кино, ние се катерехме по съседни прозорци на первазите да гледаме без пари.