Не само при соца. 90те години мой приятел беше съдружник с голям (в пълния смисъл) водач на софийските футболни фенове. Държаха магазинче за детски стоки. Но, гъзари - големите наеми, скъп квартал, високи цени. Реваха, че стока застоява и все не вървяло както им се иска
Викам, колко стока застояла имате и колко имате да избивате. Викат - един бус пълним и на покупната ни цена ги даваме, колкото да не губим и отворим място в склада и магазина. Викам - идвам с буса, дайте ми ги за ден, вечерта връщам парите и квото остане.

Дадоха списъка, дадоха цените, намерих и бус, натоварих и тъпках колкото може, само питах къде е битака. На другия край на София, извън града, на един гол баир, на жегата, прахоляк, цигания, но пълно с народ.
Хич не взех и сергия, само отворих страничната врата. Не съм и подреждал. Дрешки готини детски, играчки, кукли, натрупано каквото се сетиш. Пусках който иска да рови и избира. С каквото излезе - плаща. За всяко пазарлък. Всичко стана бом-бок и се чудих тия деца как с това ще се обличат и играят, но буса до обяд се почти изпразни. Парите нямаше къде да ги държа вече по чантите и джобовете, за това не бях се и замислил. Остана стока още по пода тъпкано, мачкано, счупено и пак напират. Затворих вратата и обратно в магазина. Писна ми, омалях.
Онея двамата ортаци ме чакат. Като видяха колко съм мръсен и всички прашно, трошено щяха да ме убият.
Изкарах парите, викам дайте да броим и после ще го мислим - двойно по списъка и цена дето ми бяха дали. Дай, викат каквото сме се разбрали другото си го носи у вас. Доволни много.
За да върна буса и се оправя с остатъците, викнах брат ми другия ден с на баща ми старата лада и с него зарити вътре в ладата тръгнахме към Пловдив. Вика, кво ше правим, тия боклуци ги хвърляме някъде, щото не става в апартамента да си ги носим.
По едно време се сети, че негов приятел ходил да си продава старите дрехи и покъщнина в циганската махала на Пазарджик. Било далавера.
От табелата на магистралата, направо забихме там. В центъра на махалата. Опънахме едно въже на два стълба и занакачахме. А тя, стоката пак си беше като за софийски хай-лайф. Само малко понагазена.
Като наизлязоха от тия колиби, голи и боси цигани и циганчета ни се взе акъла. Разграбиха до последното, дори строшеното кой колкото даде им взимахме. Печалбата колкото софийската излезе почти. Направо не разбрахме какво се случи, но в онези мизерни години изкарахме един месец на морето после с гаджетата с парите само от тия два дни стока от "Офанзивата".