Отиваш в града, жениш се за “украйнец/руснак/белорус”. Децата ти и те. Е как да си българин. Да помнят по отворените корена. Особенно, ако са били на гости у нас. Но като цяло не. После част се разселват в Русия по обекти. Стават пък руснаци по самосъзнание.

====
При Глодомора има и изселени. Братовчедка на дядо е била изселена в Сибир, защото откраднала хляб за децата. Според моята братовчедка. 3те и деца в интернат в Хабаровск. Мъжа умрял. Като излиза от затвора е принудително заселена в Магнитогорск. Там се установяват и девте уцелили деца. Чичо Виталий става декан на Факултета в Университета и част от родата от Украйна се преселва и тя.
Днес са или украйнци или руснаци, освен една братовчедка в Австралия, която е украйнка с български корен.

====
Апропо, много невероятни тези числа “4 млн, 8 млн” … то и за Гулаг се говори така.
Ама като четеш Солженицин, които реално е бил в лагерите, няма толкова жертви. Даже по—скоро пише за изключения на починали и то след десетилетия на труд.
Според мен да сме по внимателни с тези числа, поне аз така мисля.
И вижте, коло са жертвите от ковид в България, а пък всеки има познат, съсед, не дай Боже роднина, засегнат. Ако бяха умряло 10 млн по СССР от гладоморите, нямаше ли да има доста хора, познати да са ни го разказали? Под сурдинката дори. Поне аз така мисля де.