На този и гилдията му им е отговорено много отдавна по правилния и точен начин, мисля.
В духа на снощния филм (щото още ми се плаче от него, а го чаках с нетърпение):

ЗАЩО НЕ СЪМ...?

Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката!

Защо не съм и аз поет,
като Сапунова трети!
Че запял бих, че възпял бих
на владиката конете!

Но защо не съм Владикин,
да напиша чудна драма -
за жабите, за мишките,
и боят им с цар Радана?

Защо не съм и Войников,
плодовит, прочут списател,
да съставя и молитви
на нашия цар създател?

Защо не съм и Пърличев,
да преведа Илиада;
но с такъв превод, за който
и лобут да ми се пада?

Но защо не съм Славейков,
да заплача, да запея:
"Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея"?

Но защо не съм и Вазов,
"вярата" си да възпея:
че ще стане вълк овцата,
а певците като нея?!

Този (Н.Михайлов) е психиатър, нали така - Кой ще помогне да открием един излекуван от него?!
Бил е и преподавател, нали така - Кой ще помогне да открием един негов ученик, да се е въздигнал та прославил та даскала си, та Академията му!?

Сещам се за Прокопий Кесарийски, за успокоение на душата. Не от 12ти век... От 6ти век нищо не е мръднало в нечии кратуни и няма шанса да шавне. "За градежите" - ей го! Далаверата на държавната институция за "благото" на империята. "Тайната история' - Далаверите в двора и дипломацията. "За войната" - как се бият, ама не баш и побеждават.
И... Народа прост. И пати. Мор, чума, недоимък.

Това е в устата на всеки член на професорския еснаф (не всички професори са еснафи, но всички в професорския еснаф са професори). Поантата им винаги колко хората сме им прости.
Е, как бе... Мама му дейба (израза не е мой, а на професорите, доктори, хонорис кауза Бойко Борисов и Христо Стоичков, не ме кълнете мен). Та нали това е идеята - ние да сме прости, вие да ни ограмотите. Ерго : ако ние все си седим прости, то какви професори сте вие бе!?

Аххх, как полудявам понякога! Ако са ми пред очите в определен момент ще им забивам по един тукат в зъбите, па нека се разчуе.
После ми минава. Ама продължавам да се чудя: Добре бе, лош материал сме. Вие сте убавите. Ами идете по света бе! Научете на нещо някой друг някъде. Другаде получете полагащото ви се признание, па се върнете богати и честити.
Никой по света не ги знае тези уникални тукашни мозъци и чеп за зеле не им дава.
Напоследък се изхитриха, да си ебе майката ( не, не е мой бе този израз, на докторите е). Вече и света им е прост. Дават ни го като успокоение, един вид.

Не бе... Стига глупости! Честно - не мога да ги трая повече тия! Много дразнят.
Въпроса започва да опира до достойнството на който ги чете или слуша. Все някой някъде няма да им издържи. Много близко плуват до онова ниво на културно общуване с масите, което преваля барата и става потоп. Доста от тях го съзнават и сякаш точно това целят.
Те си мислят, че народа тях ще последва и набие "лошите". Ама не бе, хора! Народа вас първи ще набие бе, ей!

Не може такъв тон, така да се изразяваше ти по отношение на народа и държавата си. Ние, обикновените хора можем, но точно вие не бива да го допускате и трябва да оборвате подобни твърдения. Не да ги раждате такива.
Това е призванието да си будител, учител, професор. Ако народа вас загуби - всичко губи.
Слава Богу, намират се и свестни.
За справка - Ботев горе.

"Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея"