Това казва всичко:
"„Знае се по литературни данни за около 70 преписа. До нас, до днешни дни са достигнали може би около 45 или малко над тази бройка, като сред преписвачите са хора от ранга на Петко Славейков и Христаки Павлович – отбелязва Александър Мошев. – Всъщност, първият препис, от 1765 г., е на Софроний Врачански, а последният е от 1882 година, дело на свещеника Костадин Чучулаин от град Банско."

70 преписа за 120 години. Всеки препис да е прочетен от един-двама, и разказан на още 20. Което е много оптимистично.
Реалността е доста по-скромна. До 1830 са го чували малцина. После през печатните издания, масовото училище и читалищата е станал популярен. Но не книгата, а част от информацията, която тя носи.

Редактирано от goga на 02.02.23 19:50.