Добре, 70 преписа за период от няколко десетилетия. Всеки от тях да е прочетен и преразаказан на още 10 души, при население около 6 млн за цялото българско землище - това са 0,00000001% от българите.
По-скоро тази книга има значение за по-сетнешните времена, когато има поддем в образованието и в себеосъзнаването на българския етнос. Тя бива преразказана в читанките и в уроците в школата. Сама по себе си не е била кой знае колко популярна.
Гърчеенето продължвава поне половин век след смъртта на Паисий, а за някои региони си е факт и в началото на 20-ти век.

Междувпрочем книгата на Христофор Жефарович е била много по-популярна и по-често цитирана.

Мисълта ми е, че не е един човек, а едновременно много като него се появяват изведнъж. И това има значение предимно за малката образована прослойка, която, иначе, по обясними причини е под влияние на гръцкото образование и идеологическо въздействие.

Простият народ по селата, особено във вътрешността, е бил далеч от тези драми. В моя регион никога не е имало гърчеене. Предците ми са били прекалено неуки да им въздействат през църквата или образованието. Погърчени са градските заможни слоеве и по-богатите села на юг. Предците ми са слезнали от Стара Планина и Средна Гора в северните покрайнини на Тракийската низина. Други са дошли от Костурско, но с български селски поп, по време, когато споменът за Охридската архиепископия на Цяла България, е бил жив.

Редактирано от goga на 02.02.23 08:24.