НАТО от 90те години си прави сметки за участие във военни конфликти на бившия соц и нито веднъж не се включи с наземни сили.
Не е проблема в количеството армия. Големи държави, ще сформират сили колкото е нужно. Не е проблем и на икономиката. Тя задоволява потребности. Развитите общества харчат за лукс колосални суми. Вместо за ненужни "новости" (нов айфон с минимални разлики, но същи функции, на цена една модерна карабина с месечни такси равни на колкото патрони можеш да носиш и изстреляш), ще произвеждат и харчат за нужното въоръжение и ресурси за него. То е също икономика, голяма.
Проблемите идват след това, дори при победа и могат да са опустошителни за обществата и хората. Особено за ветераните и семействата им, от там за всички.
Едно е да пратиш свръх екипиран и въоръжен професионален войник да гони талибани в горите, я гръмне някого, я не, друго да хвърлиш огромна маса в пълномащабен конфликт, с равно противостояние. Първо са жертвите, които не могат да бъдат компенсирани. После са разрушенията и травмите по заетите територии. Говорим, ако печелиш битката (ти ще я спечелиш, но принципно дълго време после си на загуба).
Най-тежкото е ПТС (Пост Травматичен Стрес). Пращаме дисциплинирани, обучени, културни и съвременни хора от 21 век на убийства, кръв, жестокости и разрушения. Те зъбобол не търпят и не знаят какво е, а обядват сладолед. Изпускаш основите на обществото си. Няма да има същата семейна среда, образование и възпитание, бизнес култура, социална среда.
Изследвания започнаха след ПСВ (така е родена науката психология), ВСВ, особено след Виетнам и 90те години, след първата иракска и още нямат ясен резултат. Не можеш да му сметнеш или предвидиш ефекта в съвремието, камо ли в бъдеще време.

Не е толкова просто. НАТО и Америка няма да влязат в пълномащабен конфликт с военизирана държава на никаква цена. Милиарди и трилиони ще дадат други да воюват, но не и те. Трябва да се повтори 11/9 в някакъв глобален мащаб, да се активират базисни нагласи и функции за самозащита у масата хора.
На практика само САЩ има постоянни сили всеки момент да се включи във военен конфликт, с професионална армия винаги подготвена, но повече от половината влизат в нея след споразумение със съда заради дребни провинения. Не са само те, френския легион е все от престъпници, испанския от религиозни фанатици, Англия има една шепа от дресирани, като бойни кучета и седят в казармите. Германия рядко изкарва данни, армията й е от предимно бели и постоянно реват за нацистки прояви. Събери нормални хора с тия и ги прати на фронта.
Професионалните армии чистят обществото и го пазят в истинския смисъл.

Не да ти разправят, "хайде НАТО да ни дойде", а обратното - ти им казваш, "хайде де, опитайте вие да нападнете, ако ще и най-слабия, пък ние само ще го подкрепим". Както подкрепихме Грузия, сега Украйна, либералите в Сирия, отделни племена срещу муджахидините. Всеки, който е готов да се опълчи срещу тирани, престъпници, с войски навлезли по територията му, ще помагаме.
Така действат НАТО и Америка. Да пратим контингент от най-върлите си и с пъти по-подготвени и въоръжени булдоци винаги можем. Но разходите за тях ще плащат потърпевшите после. Ние от начина си на живот няма да се откажем. Свикнали сме на социални и икономически кризи (особено източния блок), можем с лукса, можем и без него.

Въобще... "Кучетата на войната" (от Форсайт) е голяма книга. Онова, което много хора намират в нея за лошо, всъщност е единственото разумно и отговарящо на принципа - каквото повикало (излаяло), такова се обадило. Гадости и жестокости съществуват на този свят. Номера е, да не допускаш теб или всички масово да ни замесват в тях.