Нежеланието на обикновените хора да се бият беше главното "достойнство" на въпросната война, за мен. Не вярвам в никоя друга причина в липсата на бърза развръзка в руска полза. Аз виждах как танкове и камиони спираха и не газеха спиращите ги обикновени граждани., Да, има Ирпень, има и Буча, но е доказан закон, че хората с пълна и безпределно власт над други индивиди, с времето стигат до извращения.
Нежеланието и на украинците в началото събираше и двете страни на преговори
И все пак, русите прекалено си повярваха или по-скоро вярваха на собствените си, пропагандни глупости

Ако питаш мен, единственото "достойнство" на обикновените руснаци в тази война си остава, повсеместно демонстрираното им нежелание да участват в нея. Ако имаха злобата, хъса и желанието, с голи ръце щяха да вървят напред и колят, изнасилват всичко по пътя си, както и са го правили в миналото.

Украинците досега не се хвърляха "сляпо в атака" да се освобождават по същата причина.
Не им вярвам на приказките. Едно е да се плюнчиш пред камерата и телевизора, друго да тръгнеш с автомата и гърмиш наред. Затова и двете страни постоянно търсят решения в артилерията, да не се срещат поне един в друг. Крият си очите, носят маски.

За съжаление, никой не обръща внимание на това и не говори за него.
Може и в мен нещо да не е на ред и само аз да си мисля така
Обаче, до днес, в днешно време, въпреки неизброимите средства, пари, превилегии и какво ли не, предлагани на всеки годен да се запише, нито една армия по света не може да си запълни щата. В 21 век, да ходиш и се трепеш с хората е най-непривичната черта у човека. Никакъв национализъм или идеология, религия не помага.

Това не е белег на глобализъм или някакъв тип отклонение заради либерални пропаганди и подобни простотии. То е и противно на тезите, че технологиите убиват човечността.
То е най-хубавото на днешното време и на мен поне ми вдъхва надежда за децата и бъдещето.