За Че не знам. Измъчването на хора, ако е вярно (не говоря за убиването), говори по принцип за жестокост и съответно за не особено добра душа.
За Вапцаров е така, резултатът, а и дейността обективно, са общественоопасни и според мен също - но мотивът вероятно е идеалистичен поне отчасти. Мисля, че и той, или ако не той, много от съмишлениците му са вярвали искрено, че се борят за висша идея, ако щеш, и за щастието на човечеството.
А че всяка власт защитава както себе си като власт, така и живота на "поданиците" си (чл. 115 и следващите от НК, най-малкото), изобщо не съм го оспорила, нито пък съм твърдяла, че не е най-нормалното нещо на света. Те не се изключват двете, идеалистичните подбуди на ремсистите и оправдаността на мерките на властта за защита на реда, пак по принцип, щото има мерки и мерки, но да кажем, че тук са оправдани. Няма противоречие.
„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“Редактирано от MupaM на 13.07.22 11:08.
|