Послепис. Понеже си загледах новата сигнатура, гледам да ги сменям от време на време. Авторът е Валери Петров, когото много харесвам и като поет, и като личност (отстрани, без да го познавам, разбира се). Знаеш, предполагам, кой е той и какви убеждения е имал през целия си живот, и в същото време не съм чула никой никога да е казал за него, че е лош или непочтен човек. Е, не знам и да е убивал хора, де, но съпартийците му от онова време са.
И това е човек от "дребнобуржоазен" произход (роден 1920) - баща му е бил адвокат с братя търговци, майка му - гимназиална учителка и дъщеря на военен, царски военен. Баща му е бил евреин, да, но човек не става комунист само заради това.
Смятай дали младите работници и друга градска беднотия не са били подложени още повече на социалистически и направо комунистически влияния.
Всъщност, замислям се в движение, може и да не са. Може би точно широкият, небогат, но по-образован слой е бил най-податлив на това. Вапцаров е горе-долу от него, Лиляна Димитрова също. Нищо, че бай Тошо си беше селяк с гимназия и около него имаше много такива. ;)
Така или иначе, социалистическите и комунистическите идеи са били в някакъв вид възход тогава, дори е било прието да наричат подобни убеждения "прогресивни".
П.П. От неговата поема "Сбогом, тате":
А как тъй ме възпита във онази идея,
от която разпален бе сам,
че каквото и после да се случи със нея,
път от нейния свят да не знам?
„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“Редактирано от MupaM на 13.07.22 11:29.
|