Още в началото на университета някъде през 2001ва ми казаха, че изповядвам еклектични възгледи, хем крайно дясно, хем крайно ляво.Казах смесица съм между нацист и болшевик, но и това ще премине по простата причина, че тези разбирания и реални действия не са богоугодни, Бог не харесва такива хора и трябва да се съобразявам предимно с него.

В интерес на истината омразата ми остана в миналото, в младоста ми, сега от доста години не мразя абсолютно никого и абсолютно нищо, но продължавам да имам силно неодобрение към демокрацията в България която вкара в парламента партията на шута на Мултигруп Слави Трифонов чието място не е в политиката, а в лудниците на силни лекарства и строг режим.Омразата ми от младостта беше канализирана главно към българските жени които ми причиниха големи щети главно през 90те.Сега и тях не ги мразя и даже виждам новите млади поколения като доста по добри и нормални.

Демокрацията я признавам в САЩ и донякъде в Англия, българския народ не е дорасъл за демокрация, а руския народ просто не знае какво да прави със свободата си както беше по времето на Елцин през 90те години.

Извън България никога не съм излизал.Пари за такива излизания има колкото искаш, няма време и нямам интерес.Не ми се и вадят документи.

Това че оспорвам свободата на личността и на обществото не означава, че оспорвам личните си свободи когато те са в синхрон с един тоталитарен режим.Също признавам само тоталитарен режим който уголемява благоденствието на обществото, а не такъв като този в Северна Корея или Кампучия при садиста Пол Пот.