"Това че оспорвам свободата на личността и на обществото не означава, че оспорвам личните си свободи когато те са в синхрон с един тоталитарен режим.Също признавам само тоталитарен режим който уголемява благоденствието на обществото, а не такъв като този в Северна Корея или Кампучия при садиста Пол Пот."
Малко са такива примери, довели до благоденствие на обществото и аз се сещам само за два с дясно ориентирана диктатура: Франко и Пиночет. Само че и при двамата струва прекалено скъпо на обществото, изразено в човешки животи и съдби, като случаят с Испания и масови разрушения.
При другите двама десни, подема на Мусолини и Хитлер, нещата приключват още по-трагично. Обществата и държавата на практика са разрушение от войни, което на всъщност анулира такъв вид благоденствие, все едно дали продължило петилетка, десетилетие или повече. При диктатура, нещата накрая са винаги едни и същи, защото тя действа на принципа на антагонизма, противопоставянето и омразата. При демокрацията е точно обратното, за това и няма все още под-добър строй от нея, независимо от многото и недостатъци.
Сега може да уточниш позицията ти с личните свободи, доколко влиза в синхрон с една диктатура, при която на практика няма такива?
|